Овърклок

За ATI, овърклока и всичко останало

Невинаги хардуерните производители подкрепят с ентусиазъм темата “овърклок”, или повишаване на производителността на компютърен компонент, без да се правят допълнителни инвестиции (поне не официално).


Например някои от процесорите в миналото (предимно на Intel) бяха със заключен множител и единственият начин да се изстиска някаква допълнителна производителност от тях беше да се промени честотата на процесорната системна шина (FSB). Естествено, при отделните пазарни сегменти е различно – например разработчиците на дънни платки постоянно се надпреварват да пускат нови модели, подходящи за овърклок, съществуват и “овърклокърски” памети и т.н. Днес вече с термина “овърклок” се обозначава не само промяна на параметрите и ускоряване на централния процесор, но и на почти всичко друго, което притежава някаква работна честота – например оперативната памет и GPU и памет на видеокартата.


Но пазарните принципи са нещо съвсем различно и не е задължително пазарната и реалната логика непременно да съвпадат. Създават се различни стратегии за всяка нова продуктова фамилия, които се обвързват с времеви линии, анонси на конкурентни разработки, конкретни пазарни сегменти и др., затова често сме свидетели на странни ситуации.


Един от последните примери е бързото изтегляне от продажба на процесорите на AMD AthlonXP с ядро Barton, които се оказаха прекалено добро предложение за цената си. Те притежаваха висока производителност и освен това се поддаваха много добре на овърклок, с което застрашаваха продажбите на много по-скъпи модели. Докато съществуваха на пазара, просто беше невъзможно да бъдат продавани доста по-слабите представители на серията Sempron. Има и много други подобни примери. И въпреки официалното мнение, може да се каже, че дори самите компании всъщност практикуват овърклок, тъй като много често се подбират отделни екземпляри, способни да работят на малко по-високи честоти, след което те се премаркират като High, Ultra, Extreme, Gamers, Special или друго подобно издание и се продават на доста по-завишени цени.


Точно в тази последна ситуация са решили да внесат ред ATI.


Преди няколко седмици канадската компания даде официално разрешение на своите партньори да овърклокват всички графични процесори от семейството X1000, но при определени строги условия. През миналата година те направиха подобно изказване и за X1800, но сега за пръв път напълно разрешават допълнителното ускоряване на платки от актуална генерация.


От 1 март т.г. е в сила нов документ, с който ATI налагат нови правила относно промяната на работните честоти на серията X1000. На първо място, ще бъдат определени базови честоти за всеки един чип. След това на ниво крайни производители ще бъдат премахнати лимитите за повишаване на работните честоти. Но тази свобода ще бъде обвързана с много стриктни изисквания от маркетингова гледна точка. Това означава, че партньорите няма да могат да си позволяват волности в названията и маркировката, като ATI си запазва правото да налага различни санкции на компаниите, които не спазват изискванията, и дори може да прекрати доставката на графични чипове. Например ако Radeon X1600 Pro е ускорен до нивото на Radeon X1600ХТ, то той трябва да се нарича Radeon X1600 Pro и по никакъв друг начин. Не се допуска и използване на други добавки към името, като Pro XT, Pro Turbo, Deluxe и т.н. Но особено внимание се обръща на този момент, че овърклокът е зависим от вида на чипа, а не от максималните му възможности. Казано по-ясно – чип от даден клас не може да бъде пуснат на по-висока честота, отколкото базовата честота на чип от по-горен клас.


И накрая, на ниво краен потребител, всеки ще има възможност да опита допълнително повишаване на работните честоти с независими софтуерни инструменти, като например ATI Tool (тук всеки сам си носи отговорност за евентуалните последствия от изгаряне на платката).


В цялата тази информация има и още един любопитен момент: интересно е, че хардуерните партньори на компанията нямат право да правят underclock (понижаване на базовите работни параметри) при желание да се използва пасивно охлаждане например.


За сравнение, най-големият конкурент на ATI – nVidia, има напълно отворена политика по отношение на овърклока, като оставя на отделните крайни производители да клокват платките колкото желаят, но в същото време изисква от тях да са отговорни за гаранционното обслужване на евентуалните дефектирали екземпляри.


В интерес на истината, трябва да се отбележи, че въвеждането на новите правила е в интерес на крайния потребител. По този начин поне до известна степен ще се намали хаосът с двусмислени названия, който съществува в момента на пазара, и няма да се налага потребителите да се чудят какво всъщност се крие зад името Radeon X1300YZ UltraTurbo например.


И дано това наистина да сложи край на порочната практика, за която стана дума в началото на статията – всяка компания да прави по-големи или по-малки промени върху референтната хардуерна архитектура и след това почти еднакви продукти да се предлагат под съвсем различни търговски названия.


 

About the author

Редактор

Leave a Comment