Охлаждане

Вентилаторите в кутията – трактат на тема “Въздушен поток”

Written by Редактор


Вентилаторите в кутията – трактат на тема “Въздушен поток”


Неведнъж сме ви говорили на тема охлаждането на различните компоненти в компютъра. Сравнително често ви запознаваме с интересни нови предложения, предлагащи възможности за охлаждане на процесори, графични ускорители, чипсета на дънната платка, че дори и твърдия диск. И докато всички тези решения са по-скоро локални и отговарят за елемента, за който са предназначени, глобалното охлаждане на вътрешността на компютъра често остава на заден план поради ред причини, едната от които е незнание.


Какво искам да кажа с това обобщение “глобалното”? Почти всеки нормален компютър е базиран на въздушно охлаждане и поради това основните силициеви елементи в кутията ви притежават собствено активно (а може и само пасивно) охлаждане. Чрез него те разсейват топлината, създадена по време на работа, в околното пространство. За съжаление това не е някакво огромно помещение, а кутията на компютъра ви. Вероятно разбирате, че мястото е доста ограничено и едно евентуално натрупване на голямо количество отделена топлина може да доведе до сериозно повишаване на вътрешната температура в кутията на системата ви. Така много лесно може да влошите и възможностите на локалните охладители, които се грижат за основите компоненти на компютъра. Представете си каква температура ще поддържа процесорът ви, ако радиаторът му се обдухва от въздушен поток с температура 50 С. А дали ще е по-различен случаят, когато този поток е с двадесет градуса по-студен? Логично е да отговорим с “да” на втория въпрос. Затова е нужно топлият въздух, който се натрупва в компютърната кутия, да бъде извеждан от нея. Това всъщност е половината решение на евентуалния “топъл” проблем.



Много хора си мислят, че извеждането на топлината е лесно. Все пак нали захранването притежава собствен вентилатор, който в 99,99 % от случаите се върти в посока, която изкарва въздух от кутията. Това е много хубаво, но ако приемем, че си имате много модерно захранване, което освен всичко друго е и от “тихите” варианти, тогава този вентилатор ще се върти много бавно, т.е. изнесеният топъл въздух ще е повече от минимален и в тази посока на мислене – недостатъчен. Логично е да се добавят и допълнителни “изкарващи” вентилатори, които да подпомагат този на захранването. Така дебитът на изведения от кутията въздух ще бъде доста по-голям. Всичко изглежда много добре и звучи доста простичко, но…


Простото добавяне на допълнителни перки ще подобри положението, спор няма. Всъщност ще е доста по-добре от нищо, но ако вътрешността на кутията е “занемарена”, различни по вид и приложение кабели и елементи ще пречат на създаването на контролиран въздушен поток. Да, всъщност това ще доведе и до ефективно поддържане на ниска температура във вашата кутия, което е и целта в повечето случаи. Така резултатът ще бъде не просто накичване на няколко перки и отбелязване на деня като успешен, а ще се опитаме да създадем контролиран микроклимат в кутията. Но как най-добре се постига това?


Като за начало, ще трябва да комбинирате кабелите в кутията така, че да бъдат максимално приближени до дънната платка или празните пространства между нея и слотовете за 3,5” и 5,25” устройства. Това не означава, че ще трябва да налепите всички кабели с тиксо за дънната платка, но може със сигурност да ги съберете в “сноп”, което в случая ще направи много удачно използването на кръгли (rounded) кабели, ако имате IDE устройства. SATA стандартът затова бе разработен с толкова тънки интерфейсни кабели. Ако приемем, че вътрешното пространство на системата вече е организирано така, че повечето елементи вече могат да се видят директно, остава да подберем и подредим възможно най-добре охлаждащи вентилатори, които да създадат и правилния въздушен поток. Но нека коментираме няколко основни правила в случая:


• По-добре някакъв, отколкото никакъв поток.


Както споменах по-горе, по-добре да имате някакво извеждане на топлия въздух от кутията, отколкото да стои като “запушена” – от това по-лошо всъщност няма. Дори и да не ви се занимава кой знае колко, всяка една модерна кутия притежава възможност за инсталиране на поне 80 мм вентилатор точно под захранването. Добавянето на дори 80 мм перка ще доведе до понижение на температурата на процесора и чипсета с поне няколко градуса, а вероятно и ще спомогне захранването вече да не загрява толкова (при липса на друг вентилатор целият топъл въздушен поток минава през захранването). А подобна “интервенция” ще помогне за преодоляването на евентуални топлинни проблеми през горещите летни дни.


• По-добре изкарваща, отколкото вкарваща.


Някои биха се чудили дали не е по-удачно да поставят по-скоро една вкарваща перка в предната част на кутията (ниско долу под харда), вместо да инсталират такава под захранването. В това има известна доза логика, защото така ще понижите работната температура на твърдия диск, но… може да постигнете допълнително натрупване на горещ въздух в кутията, понеже дебитът на изкарания топъл въздух в сравнение с вкарания в кутията ще е доста, доста по-малък. Ето защо дори един вентилатор, изкарващ въздух от кутията, ще е по-удачният подход.


• Въздушен дебит и разликите.


В зависимост от това какви и колко вентилатора ще поставите, трябва да внимавате за съотношението “вкаран” и “изкаран” от кутията въздух. В идеалния случай то трябва да е 1:1, но рядко може да се постигне. Затова, а и като имаме предвид горното правило, дебитът на изведения от кутията въздух трябва да е, ако не равен, то по-голям от дебита на вкарания. Така да се каже, това отношение ще се компенсира донякъде от наличието на процепи в кутията, откъдето ще влиза още свеж въздух, дори и ненасочен такъв.


• Топлият въздух стои високо, студеният – ниско.


Едва ли има нужда толкова да се коментира, но все пак, както всички знаем, топлият въздух се издига нагоре и се намира над студения. Затова в самите кутии възможността за инсталация на “изкарващи” перки е реализирана високо под захранването, докато вариантите за “вкарващи” са ниско долу, отпред на корпуса. Така студеният и свеж въздух ще влиза ниско в кутията, ще се загрява от различните елементи, които отделят топлина, и издигайки се нагоре, ще бъде “подхващан” от изкарващите вентилатори и извеждан извън кутията. Това, така да се каже, е най-елементарното обяснение за създаване на контролиран въздушен поток в кутията. Наличието му ще позволи да намалите или премахнете т.нар. горещи точки (hot spots), които се образуват на места, където няма въздушен поток и движението на въздуха е от ограничено до никакво.


Някои кутии предлагат и наличие на вентилатор на страничния капак. Той може да бъде поставен над процесора (80 мм или 120 мм като размер) или да обхваща почти цялата дънна платка и компонентите и разширителните платки, инсталирани отгоре (200–260 мм). В първия случай инсталирането на изкарващи вентилатори е също толкова важно, а вкарващите ще позволят да охлаждате също твърдия диск и други компоненти около него. При наличие на голяма странична перка, поради големия й дебит, добавянето на адекватни по дебит изкарващи вентилатори ще попречи на образуването на затворен в кутията въздушен цикъл, което не е много по-добре от липсата на какъвто и да е въздушен поток. Но подобни решения с масивна странична перка са все още слабо разпространени.


Спор няма, че добавянето на вентилатори ще доведе и до наличие на повече прах в системата. Това обаче няма да се случи, ако добавите и филтри против прах и при вече създадения контролиран въздушен поток изолирате останалите процепи и отвори в кутията. Така ще се подсигурите след 6 месеца наличието на прах в системата ви да е минимално. Запушването на всички допълнителни отвори няма да е много удачно в случаите, когато нямате инсталирани вкарващи въздух вентилатори. Тогава ще се наложи да оставите някои от фабрично изградените процепи в ламарините на кутията, но ще е много удачно да ги покриете с филтри, което няма да попречи на въздуха да влиза свободно в кутията, донякъде подбуден от наличния(-те) изкарващ(и) вентилатор(и).


Тодор Богданов

About the author

Редактор

Leave a Comment