Овърклок

Underclock – как и защо?

Written by Редактор

Underclock – как и защо? Още от времето на 486 процесорите овърклокът беше вече едно от нещата, които компютърните ентусиасти по цял свят опитваха да постигнат. По това време постижение от 20 MHz се считаше за нещо сериозно, хората масово овърклокваха 486 DX100 на 120 MHz или пък AMD DX5-133 на 160 MHz. Оттогава границите на овърклок се разширяват все повече, като съвременните машини могат да реализират постижения от 1 GHz над стандартната тактова честота, че дори и повече. Има случаи на 100% повишение с помощта на специално охлаждане, но са доста редки. Защо ви казвам всичко това? Вижда се, че по-запалените и запознати с материята потребители се занимават с това нещо, наречено овърклок. Но тръпка, а и полза има и в едно друго нещо, наречено ъндърклок (underclock). Тази разновидност на корекция на стандартната тактова честота тепърва става интересна за потребителите поради високите възможности, които притежават съвременните компютърни системи. При намаляване на тактовата честота под фабричната има възможност да се намали и захранващото напрежение към процесора, като понижението на тези две основни характеристики на процесора ще доведе до сериозно понижение и на отделената топлина. А това реално е главната цел, която се преследва при ъндърклока, и то не само що се отнася до централния процесор, ами и до видеокартата и други компоненти в системата. Като споменаваме отделената топлина, трябва да се отвори една скоба и по този въпрос. Повишеното топлоотделяне предполага и използването на по-сериозни охладители, които да се борят с допълнително разсеяната топлина както от процесора, така и от чипсета на дънната платка и графичния ускорител. А от своя страна, по-сериозното охлаждане неминуемо е реализирано с по-големи и по-шумни вентилатори (водното охлаждане няма да го засягаме толкова, предполага се, че то е предназначено за овърклок). Последователите на ъндърклока са водени от желанието да понижат драстично отделеното ниво на шум от компютърната система, като при правилно конфигуриране може да постигнете напълно безшумна система, и то без особени проблеми. Но преди да започнем с това какво е необходимо да се направи, нека коментираме още малко какви ще са последиците за производителността на системата при понижаване на работните честоти. При системния процесор понижение на честотата от 200–400 MHz може да доведе до драстично понижение и на работното напрежение. Един AthlonXP или Sempron процесор на 1,67 GHz (AthlonXP 2000+ или Sempron K7 2500+) могат да бъдат понижени по FSB честота с 33 MHz, от което всеки един от тях да загуби около 300 до 400 MHz, като получаваме AthlonXP 1,25 GHz (100 FSB) и Sempron 1,33 GHz (133 FSB). Въпреки загубата от почти 25% в работна честота двата процесора няма да станат 25% по-бавни. Човек, който се занимава с офис работа, гледане на филми и мултимедия, едва ли ще усети тези 25% толкова сериозно, че да затрудни комфортната си работа. От друга страна, един 2000+ AXP процесор, работещ при 1,6 V за 1,67 GHz, ще се нуждае от много по-ниско напрежение за работа на 1,25 GHz. В някои случаи (при по-качествен силиций) можем да постигнем стабилна работа при толкова ниско напрежение, като 1,2 V. За целта, разбира се, ще ви трябва и дънна платка, която да поддържа подобна интервенция по процесора. Така полученият 1,25 GHz ,1,2V процесор ще притежава доста голяма част от производителността на 2000+ процесора, необходима за работа под Windows, че дори и в игри – стига графичната карта да е на ниво. При понижаване на FSB честотата ще трябва да сторите същото и с честотата на паметта. Това, в повечето случаи, ще доведе до известна загуба на пропускателна способност, но стига да не използвате вградено графично ядро, това няма да навреди сериозно на цялостното представяне на системата. При използване на вградено графично ядро имате възможност да пуснете паметта в асинхронен режим и по-висока работна честота, като така компенсирате загубата от FSB и осигурите достатъчно ресурс за вградения ускорител. При графичната карта нещата са доста близки до това, което говорим за процесора. Понижението на честотите както на ядрото, така и на паметта ще доведе до намаляване на топлоотделянето им, но като изключим картите от висок клас, видеопаметта не представлява толкова сериозен топлинен източник, колкото са останалите компоненти в системата. Поради това може да се заключи, че паметта може и да не я пипаме, извършваме интервенции по честотите единствено на графичното ядро. И така, какво точно ни трябва, за да постигнем желания ъндърклок и ултратиха система като цяло: – дънна платка, която позволява контрол над FSB и напрежението (под фабричната стойност) на процесора; – какъвто и да е процесор от по-ново поколение – всичко над 1,2–1,4 GHz ще свърши работа; – голям и масивен радиатор за процесора и подобен тип охлаждане за графичната карта; – няколко (колкото е необходимо) на брой 80 мм или 120 мм вентилатора с неголям дебит. Не споменавам процесори под 1 GHz поради факта, че такива, така или иначе, не отделят достатъчно топлина, за да представляват някакъв проблем за охлаждане при стандартните си честоти и напрежение. 80 мм и 120 мм вентилатори са за местата, където все пак ще има нужда от въздушен поток, а да не забравяме, че в кутията имаме и други важни устройства, като например твърдия диск, които също се нуждаят от охлаждане – особено през лятото. След тази интервенция сумарният въздушен поток в компютъра ще се понижи, но и чрез понижаване на топлоотделянето ще се опитаме да направим цялата вътрешна система топлоотделяне–охлаждане адекватна – всичко това се върши, за да нямаме проблеми от естество “стабилност”. Големият и масивен радиатор се избира с една цел – по-голямата разсейваща площ ще помогне за цялостното охлаждане на съответния компонент и ще даде време на вентилатора чрез по-малък въздушен поток да се справи с топлината. И така… ако приемем, че използваме представения по-горе AthlonXP 2000+ и го понижим “в длъжност” до 1,25 GHz, по всяка вероятност ще можем да получим стабилна работа при 1,3 V захранващо напрежение. Това, пресметнато приблизително, води до понижение на топлоотделянето от 61 W до 30 W! Двойно понижение на разсейваната топлина, като 30 W са стойност, която е доста по-приемлива и която един голям радиатор с бавнооборотен вентилатор ще “усвои” без никакъв проблем. Така след като се преборихме с процесора, е ред да обърнем внимание на другия голям източник на топлина – видеокартата. Освен ако не притежавате някой много силен графичен ускорител, използването на голям пасивен охладител и нискооборотна перка ще свърши доста добра работа. Такъв пасивен представител имат както Zalman, така и CoolerMaster. С него няма да имате проблеми да охлаждате карти от нивото на Radeon 9550, че дори и nVidia 6600. Монтирането на допълнителен вентилатор е препоръчително, но не и задължително. Единствено при картите от висок клас може да се наложи да понижавате честотата на ядрото, но без намаляване на напрежението едва ли ще е удачно да пипате и ядрото. В този случай може да разчитате на голям охладител с нискооборотен вентилатор, който да поддържа температурните нива в норми. Един голям плюс при намаляването на честотите и напрежението на системния процесор е и общото намаляване на топлината, отделена от дънната платка на компютъра. Това се отнася не само за MOSFET елементите до процесора, но и за двата (или само един) “моста” на чипсета. Така освен намаляване на топлината ще намалите и консумацията, което, от своя страна, помага за по-ниско общо натоварване на захранването. Добре е да изберете (ако нямате) захранване със 120 mm вентилатор, който, като го превключите на 7 V, ще добие нива на шум, които човешкото ухо е непосилно да отчете, но все пак ще имате определено ниво на въртене, достатъчно да охлажда елементите в самото захранване. Споменатото по-ниско общо натоварване ще доведе до по-ниско топлоотделяне и в самото захранване, като така пуснатият на 7 V вентилатор ще може да се справи с натоварването. Последно, но не на последно място, използвайте всяка една възможност в кутията си за поставяне на 80 мм вентилатор, който отново ще работи на 7 V. Реализирането на някакво ниво на въздушен поток в кутията ще е добре дошло за цялостното представяне на новия тип безшумно охлаждане в компютъра ви. А и отново да споменем, че твърдият диск, така или иначе, работи на пълни обороти и ще се нуждае от внимание, ако не искате да прегрее и да се стигне до нежелана загуба на данни. Ако се решите да правите underclock, трябва да знаете, че този тип промяна на характеристиките на системата ви също се нуждае от внимание точно поради по-ниските възможности на охлаждането. От друга страна обаче, може да сте сигурни, че така компонентите ви много по-трудно ще подлежат на прегряване, а чрез понижаване на работното напрежение дори може да увеличите живота им.

About the author

Редактор

Leave a Comment