ИТ в България

Турнир по овърклок “100 GHz”, пето издание

Written by Редактор


На 6 октомври на територията на Руския културно-информационен център се проведе петото издание на вече добре познатото състезание по овърклок “100 GHz”. Спор няма, че всяка година състезанието става все по-интересно не само като представяне на отделните участници, но и като подготовка от тяхна страна. За това издание всички желаещи имаха на разположение почти 3 месеца да сътворят своето най-добро предложение, а някои започнаха опитите веднага след обявяването на състезанието. Също така е факт, че с всяка изминала година машините стават много по-сериозни, за което помага и използваното охлаждане. Докато преди появата на водни и фреонови охлаждания се смяташе за екзотика, през 2007 г. това вече далеч не е така и фреоновите системи бяха повече от една (но по обясними причини само в категория Intel).



Състезанието започна около 10,30 ч., а повечето от участниците бяха дошли много преди това (някои дори прекалено рано, към 8,30), като явно личеше нетърпението всичко да започне възможно най-скоро и да приключи благополучно. Въпреки че за това състезание организаторите се бяха погрижили да има и UPS машини за подсигуряване на стабилното захранващо напрежение, някои от участниците донесоха толкова сериозни машини, че 1,5 KVA се оказаха крайно недостатъчни. Всеки от посетителите участваше в импровизираната томбола за различните награди, осигурени от БИК.


Журито, изцяло изградено от представители на Българска издателска компания, в състав Димитър Чизмаров, Добрил Доков и Тодор Богданов, следеше за правилното провеждане не само на тестовете за производителност, но и на проверката за стабилност на машините. Това, така или иначе, не се налагаше поради проявеното сериозно отношение към състезанието от страна на овърклокърите. На участниците се даваха между 35 и 40 минути време за подготовка (хората със саморъчно направени фреонови системи използваха това време изцяло), след което се пристъпваше към измерванията. Тази година състезателите определено се бяха подготвили по-добре, което пролича и от много малкото възникнали проблеми по време на състезанието – един участник, и само един отпаднал от надпреварата.


Овърклокърите бяха разделени в две категории, според производителя на процесора – Intel и AMD. В крайна сметка се оказа, че са почти равен брой (на място дойдоха общо 14 участници при 18 записани). Може да кажем, че Intel машините бяха доста по-сериозни от тези с AMD процесори не само в отделните тестове и като цялостна производителност, но в голяма степен и според процента на постигнатия овърклок. Както вече споменах, по-сериозните, фреонови охлаждания се използваха само в категория Intel, което вероятно обуславяше и по-добрите постижения там, но последните степинги на ядрата на AMD имат проблеми с много ниски температури по време на работа и затова използването на по-ефективни варианти на охлаждане бяха безсмислени.



Intel


Категория Intel тази година бе доста сериозна – четирима от участниците в нея до последно се бориха за челните места. Причината бе, че и при четирите системи се използваше фреоново охлаждане. Три от тях бяха саморъчно направени, докато четвъртото се базираше на познатото вече Asetek VapoChill LS (но с преработки за по-ниски температури). Чест прави на тези момчета, че са се трудили за постигането на толкова сложно не само за изработка, но и за използване тип охлаждане, което обаче, както се видя, дава много добри резултати.


Средната овърклокната честота за фреоновите представители бе около 4,2 GHz, а победителят в тази категория – Георги Йовчев, бе успял да изцеди и последните възможни MHz от своя процесор Q6600 и закова максималното си постижение на 4311 MHz за всяко едно от четирите ядра. За целта се използваше абсолютно самоделно фреоново охлаждане, което заемаше място колкото един хладилник, но вършеше работа като за два. Допълнителен стар руски стаен вентилатор спомагаше не само за подобряване на ефективността на системата, но и за отчетливо повишаване на шума около постановката. Това обаче доведе до постигането на 11 точки повече в крайното класиране, които се оказаха достатъчни за завоюването на първо място.


Втори, само на 14 MHz от първенеца, се класира Александър Захариев, също с процесор Q6600 и модифициран VapoChill LS. Вероятно малко късмет и по-добър силиций не достигна за постигането на върхов резултат. За разлика от останалите “фреонови” претенденти, машината на Александър бе доста по-компактна и притежаваше компютърен вид. Трети се нареди Милко Цанзов, който до последно се бори със своята машина, но накрая успя и това даде резултат. Въпреки, че повече от 150 MHz го деляха от първото място, овърклокнатият Q6600 до 4146 MHz даде също много добри постижения и остана само на 27 точки от върха. Трябва, разбира се, да бъдат похвалени и завършилите съответно на четвърто и шесто място Иван Маргенов и Никола Нецов, които със своите Pentium Dual Core E2160 успяха да регистрират над 3,4 GHz работна честота, с която нямаше как да настигнат първенците, но все пак демонстрираха много голям овърклокърски потенциал. Единственият незавършил бе Христо Статков, който подобно на миналата година имаше сериозни проблеми със стабилността на системата си и се отказа.



AMD


Категория AMD беше също така оспорвана, а разликата между първите двама бе само осем точки. Изненадан от самият себе си, Георги Георгиев грабна първото място със системата си, базирана на Athlo64 X2 3600+, овърклокнат до 3190 MHz, и това с помощта единствено на въздушно охлаждане. По време на награждаването победителят не вярваше на случилото се и дори сподели, че е очаквал по-скоро да се класира трети или в най-добрия случай втори, но за челното място не е и помислял. За победата му помогна добре подбраната DDR2 памет, работеща на над 1000 MHz при много агресивни тайминги, както и фактът, че вторият в класирането, Тодор Цветков, използваше водно охлаждане, което му отне няколко от състезателните точки.


Тодор, чиято машина бе базирана на AMD Opteron 165, овърклокнат до 3201 MHz, изглежда, остана леко разочарован, че само за 8 точки е изпуснал първото място, но пък вероятно ще е още по-подготвен следващата година. Фактът, че след 12 месеца (или дори по-малко) положението с охлаждането на AMD чиповете ще се промени, може да промени коренно нещата в категория AMD и най-накрая и там да видим сериозен тип охлаждания, които да водят до също толкова сериозни овърклок постижения. На трето място се класира отборът на двамата братя Самуил и Калоян Янкулови, които с много желание и хъс участваха за първи път в турнира “100 GHz” и успяха да постигнат трети най-добър резултат със своя Athlon64 X2 3800+, овърклокнат до 3201 MHz. Единствено по-ниският процент овърклок им попречи да се класират на по-челно място. За разлика от категория Intel, тук нямаше нито един отпаднал от надпреварата. Само една от системите прояви лека нестабилност, но след направените корекции всички тестове минаха безпроблемно.


С резултатите от всеки един от тестовете при различните участници може да се запознаете от приложената таблица. Както добре се вижда, Intel машините показаха много по-висока производителност във всеки от проведените тестове, а освен това и максимално постигнатият клок в процентно съотношение отново принадлежи на компютър от категорията Intel, и то без да се използва фреон за охлаждане. Това много точно демонстрира превъзходството, което процесорите на Intel притежават в момента спрямо чиповете на AMD, дори и ако говорим за тактова честота.



Въпреки по-малкото участници тази година, самото състезание успя да постигне обща ефективна тактова честота от 89,439 GHz, получена сумарно от двете категории и от общо всички ядра във всички процесори – общо 32 ядра в 13 процесора. Intel машините допринесоха с 51,043 MHz, а AMD системите успяха да добавят едва 38,396 GHz (но те бяха по-малко и с по-ниска честота).



Факт е, че с всяка изминала година участниците в турнира “100 GHz” идват все по-подготвени и с все по-добри възможности, знания и постигнат овърклок. Дано тази зависимост се запази и занапред, в бъдещите издания на “100 GHz”.

About the author

Редактор

Leave a Comment