Софтуер

Софтуер за отдалечен достъп – Премахнете физическите граници!

Written by Редактор

Причините да се нуждаете от отдалечена връзка може да са много, но независимо дали просто искате да имате лесен достъп до домашния или служебния компютър, или сте администратор, който трябва да се грижи за множество машини, най-добре е да се възползвате от възможностите на специализирания софтуер. Естествено, това ще ви гарантира по-голяма сигурност, удобство и ефективност. Както вече е възможно да осъществявате бизнес срещите си във виртуални офиси, така също може да използвате предимствата на софтуера за отдалечен достъп и да изпълнявате основните си работни задължения отдалечено, стига вашата работа да го позволява. По този начин ще елиминирате лесно всякакви граници и препятствия.


Първото нещо, което трябва да направите, за да реализирате отдалечена свързаност, е да се сдобиете със специализиран софтуер. Както в други области, така и тук имате множество възможности за избор, които включват както безплатни приложения, така и изцяло комерсиални продукти. Всеки от тях със сигурност притежава основните и необходими опции, но някои от програмите предоставят и различни полезни допълнения и възможности.


Естествено, не мога да не спомена и факта, че такива инструменти са налични при повечето операционни системи, но техните възможности далеч не са толкова големи, а в много случаи не са достатъчно сигурни и надеждни.


Подготовка за работа


При почти всички приложения е необходимо, преди да започнете да работите със софтуера и да се възползвате пълноценно от неговите възможности, да изпълните няколко неща. За начало е добре да си осигурите или да се убедите, че използвате реален IP адрес. У нас все още някои интернет доставчици не осигуряват на потребителите си такива адреси и при тях е необходимо конфигурирането на допълнителна среда за работа. Най-удобното решение, в случай че нямате реален адрес, е да използвате Hamachi и с помощта на софтуера да създадете собствена VPN (Virtual Private Network). Предполагам, у някои от вас вече е възникнал въпросът как да разберете какъв е IP адреса ви. За да получите отговор на този въпрос, стартирайте командния промпт и въведете командата ipconfig или най-добре се свържете директно със своя интернет доставчик. Ако адресът ви попада в посочените по-долу граници, валидни за различните типове мрежи, то доставчикът ви предоставя достъп с нереален адрес:


10.0.0.0 – 10.255.255.25


172.16.0.0 – 172.31.255.255


192.168.0.0 – 192.168.255.255


За целите на статията ще приемем, че разполагате с необходимия реален адрес и ще преминем направо към разглеждането на отделните приложения. В повечето случаи ще е нужно да инсталирате копия на избраната програма на всички компютри, от и към които искате да имате връзка. Разбира се, на различните компютри ще се инсталират и различни модули. На компютъра, от който ще се свързвате, трябва да инсталирате т.нар. клиентска част на софтуера, а на отдалечения компютър е нужно да се инсталира сървърната част. Най-общо казано, ще ви се наложи поне по веднъж да си осигурите физически достъп до компютрите, които ще искате да използвате по-късно.


Radmin Remote Control



Системни изисквания:


Radmin Server: Windows 2000, XP, 2003, Vista


Radmin Viewer: Windows 95, 98, МЕ, 2000, XP, 2003, Vista


Официален сайт: http://www.radmin.com/products/radmin/


Лиценз: Shareware/Freeware


Вариантите, които този продукт предлага, са няколко, така че трябва сами да прецените кой е най-удачният за вас. От официалния сайт имате възможност да изтеглите както комбиниран вариант на софтуера (сървър + клиент), така и всеки от необходимите модули поотделно – Radmin Server и Radmin Viewer. И в двата случая инсталацията на модулите протича поотделно.


Ако желаете, може да работите и с т.нар. Portable версия на клиента, която се стартира, без да се инсталира, дори и от USB.


Сървърна част


Веднага след инсталацията на Radmin Server ще се зареди и контролният панел, от който трябва да конфигурирате поведението и работата на отдалечения сървър. Тук определяте дали сървърът ще се зарежда автоматично при всяко стартиране на системата или ръчно, задавате порт, през който ще се осъществява връзката, посочвате кои от услугите да са активни за съответната машина, ако ще администрирате повече от една. Може също да разрешите достъпа само до определени адреси, да конфигурирате аудиоустройствата, да персонализирате чатовете и мн.др. Добавянето на потребители за достъп до машината става от модула Permissions – това може би е и най-важната стъпка. Ако не направите конфигурирането правилно, няма да успеете по-късно да осъществите връзка. Налични са и два режима за гарантиране на сигурността, но по-удачният вариант е избраният по подразбиране Radmin Security.


И така, ако сте конфигурирали всички основни параметри, с това приключва и настройката на сървърната част. Дали всичко е наред, ще разберете едва след като се опитате да се свържете с помощта на Radmin Viewer.


Клиентска част



Radmin Viewer


Работата с клиентската част на Radmin е също максимално опростена и се разчита на добре оформен и приятелски настроен интерфейс. След като инсталирате клиента и го стартирате за първи път, трябва да добавите адреса на компютъра, към който искате да се свържете. Това става от меню Connection –> Connect To или от бутона със светкавица, намиращ се върху лентата с инструменти.


В новопоявилия се диалогов прозорец, освен адреса, ще можете да конфигурирате и някои допълнителни опции и параметри, като тип на свързване и порт за осъществяване на връзката. Налични са осем режима: Full Control, View, Telnet, File Transfer, Shutdown, Chat, Voice Chat и Send Message, които впоследствие се превключват от меню Mode. Също така от тук може да определите качеството на картината (от 1- до 24-битов цвят) и режима на изглед (нормален, цял екран и т.н.). След като натиснете Ок, от вас ще се изиска да въведете потребителското име и паролата, които сте определили за достъп до сървъра, и ако въведените данни са верни, пред вас ще се зареди екранът на отдалечения компютър.


В случай че сте разрешили достъп с пълни права, ще можете да изпълнявате всички действия на отдалечената машина, все едно работите директно на нея. Освен това имате удобен инструмент за файлови трансфери, с който прехвърлянето на данни между отдалечената машина и тази, от която се свързвате, става бързо и много лесно.


Всички трансфери, както и всички останали действия, изпълнявани от програмата се извършват в криптиран режим, така че, дори и да работите с конфиденциална информация, няма от какво да се притеснявате. Разбира се, сигурността е поставена на преден план и освен 256-битовото AES криптиране с произволно генерирани ключове за всяка сесия може да използвате и допълнителните инструменти в Windows. Също така модулът за защита на Radmin използва обмяната на Diffie-Hellman базирани ключове с дължина 2048 бита, а в допълнение разполагате и с IP филтър. В приложението са налични и множество други полезни опции и инструменти, за които ще научите от представения по-долу списък.



Опции и инструменти в Radmin Remote Control


• изключително стабилна и бърза връзка благодарение на технологията DirectScreenTransfer;


• много по-лесна комуникация между отделните компютри благодарение на интегрираните модули за текстов и гласов чат;


• поддръжка на drag and drop функция при трансферите с помощта на удобен Delta Copy интерфейс, позволяващ продължаване на прекъснати трансфери дори и при срив на някоя от системите;


• възможност за осъществяване на множество свързвания към отдалечения компютър;


• вече е осигурена възможност за работа на Radmin Viewer с помощта на Wine и под Linux платформата;


• осигурена е съвместимост дори и за монитори с висока резолюция;


• поддържа се работа с няколко монитора;


• двупосочен клипборд с Unicode поддръжка;


• мениджър на контактите и конекциите;


• инструмент за автоматично сканиране и откриване на активни Radmin сървъри;


• пълна съвместимост с 32- и 64-битовите версии на Windows, в т.ч. и Vista.


Списъкът на наличните опции не се изчерпва с изброените тук, но за да се възползвате от всички тях, е най-добре сами да изпробвате приложението. От http://www.radmin.com/download/index.php може да изтеглите както комбинирания вариант, така и всеки от модулите поотделно. Клиентската част е безплатна, но за съжаление сървърната част е достъпна с пълна функционалност едва 30 дни, след което трябва да я лицензирате. Според мен този период е напълно достатъчен, за да прецените сами дали си заслужава да заплатите сумата от $49.


IntelliAdmin Remote Control Internet Edition


Системни изисквания: Windows 98, МЕ, 2000, XP, Vista


Официален сайт: http://www.intelliadmin.com/RemoteControlPro.htm


Лиценз: Shareware


Този софтуер се характеризира с максимална опростеност и изключително бърза конфигурация. С него биха могли да работят дори хора, които ще се занимават с тази материя за първи път.


Изборът на модулите става още по време на инсталация. Преди да приключите инсталационния процес, е необходимо да въведете минимум 6-символна парола за достъп (само в случаите когато инсталирате IntelliAdmin Agent).



Сървърна част


IntelliAdmin Agent


Веднага след инсталацията IntelliAdmin Agent се минимизира в трея. Той ще бъде стартиран автоматично при всяко включване на системата. За разлика от Radmin, настройките тук са малко. Имате възможност да променяте въведената първоначална парола, както и да преминавате в “стелт” режим, при който всички индикации, че такава програма е включена, ще бъдат премахнати. Другата налична възможност е за промяна на порта, през който да се осъществява връзката. Тук едва ли ще успеете да объркате нещо, така че запишете IP адреса, на който ще отговаря отдалеченият компютър (на който е стартирана сървърната част), и опитайте да осъществите връзка с помощта на IntelliAdmin Viewer – клиентската част на софтуера.


Клиентска част


IntelliAdmin Viewer



Предполагам, че никой от вас няма да има затруднение и с клиентската част на софтуера. Преди да стартирате IntelliAdmin Viewer, имате възможност да направите някои допълнителни настройки, които са свързани с качеството на връзката и на картината. За целта натиснете Settings бутона и сложете отметки пред желаните опции. Възможностите, с които разполагате, са: зареждане в режим цял екран, режим за наблюдение, избор на качество на картината (Low, Medium, High), като основен фактор тук е скоростта ви на достъп към интернет. След като сте готови, натиснете Ок, въведете IP адреса на отдалечената машина и натиснете бутона Connect. Би трябвало пред вас вече да се е заредил работният плот на отдалечения компютър. Програмата не поставя никакви ограничения при работата между двата компютъра, освен ако не сте избрали режима View only. За съжаление тук не са достъпни допълнителни инструменти, като мениджър за файлови трансфери или допълнителна възможност за подсигуряване на връзката, освен въвеждането на паролата.


Цената на този продукт лично според мен е сравнително висока ($129), но имайки предвид начина на лицензиране (лицензът се заплаща за 1 администратор, който може да използва програмата върху неограничен брой компютри), а и лекотата на управление, може да се направи известен компромис. Въпреки това обаче няма да е зле разработчиците да интегрират някои допълнителни инструменти и опции за още по-голямо улеснение на потребителите на софтуера. 15-дневна пробна версия на продукта можете да изтеглите от http://www.intelliadmin.com/ProTrial.exe.


TightVNC


Системни изисквания: Windows, Unix/Linux, Java


Официален сайт: http://www.tightvnc.com


Лиценз: GPL



Последното предложение, което ще разгледаме, е, така да се каже, многофункционално. То предоставя на потребителите всичко необходимо за осъществяване на качествен отдалечен достъп, но разликата спрямо останалите продукти е, че е напълно безплатно (GPL лиценз) и многоплатформено. Освен версии за Windows са достъпни и варианти за Unix/Linux и Java платформа. В основата си TightVNC наподобява друг популярен, но комерсиален продукт – RealVnc.


Въпреки че е възможно да използвате функционалността на програмата без предварителна инсталация, за начинаещите може би ще е по-добре да прибягнат до наличния инсталатор. Това е така, защото по време на инсталацията, освен че ще можете да избирате кой от двата модула да се инсталира – сървърният или клиентският, лесно ще зададете някои от основните права на софтуера, например дали сървърът да се регистрира като системна услуга, което ще му позволи да се зарежда автоматично при всяко стартиране на операционната система. Веднага след приключване на инсталационния процес би трябвало да забележите новопоявилата се икона в трея, която индикира, че TightVNC сървърът е активен (в случай че сте го инсталирали). От вас ще се изиска и веднага да въведете парола, с която да защитите достъпа до отдалечения компютър. TightVNC Viewer може да стартирате от Start –> All Programs –> TightVNC. Всички версии на приложението са достъпни на адрес http://www.tightvnc.com/download.html.



Сървърна част


Добре би било в началото да конфигурирате TightVNC сървъра. За целта кликнете с десния бутон на мишката върху иконата в трея и изберете Properties. В новопоявилия се прозорец са достъпни няколко категории с настройки, от които аз ще засегна само най-важните. За да сте сигурни, че сървърът ще позволи на други компютри да се свързват към него, проверете дали е сложена отметка пред опцията Accept socket connections в таба Server. Тук също може да определите действията на програмата при напускане на последния клиент, режима на достъп (пълен или само за наблюдение), да разрешите файловия трансфер посредством вградения мениджър, както и да изключите показването на фона на отдалеченото работно поле, в случай че използвате по-бавна връзка към интернет. От таба Display се определя каква част от отдалечения екран да е видима за клиентите.


Освен с няколко предварително дефинирани опции разполагате и с възможност за произволна селекция. Добре би било да забраните работата на сървъра без активна парола, като в категорията Administration поставите отметка пред Disable Empty Passwords. TightVNC притежава една много важна и полезна опция – Allow loop back connections, чието активиране ще ви позволи да използвате сървъра и клиента на една и съща машина, като по този начин може да тествате настройките веднага и да се убедите, че всичко е наред.


Клиентска част


TightVNC Viewer


И тук, за да се свържете с отдалечената машина, ще е необходимо да знаете IP адреса й. Разбира се, и TightVNC Viewer предлага възможност за допълнително конфигуриране на връзката. Ако не ви се занимава или нямате представа кои ще са най-подходящите настройки, може да използвате един от трите предварително конфигурирани профила. В останалите случаи отворете диалоговия прозорец Options. Списъкът с опции и тук е голям, но може би първоначално трябва да обърнете внимание на следните: използваната кодировка (Тight, Hextile, CoRRE, RAW, Zlibhex и RRE), нивото на компресия, включване на споделен клипборд и режим на картината.


След като сте готови, натиснете Connect и напишете паролата за достъп до сървъра. Ако сте въвели всички настройки правилно, би трябвало вече да сте попаднали върху работния плот на отдалечената машина. Основните опции на приложението ще откриете върху лентата с инструменти, разположена в горната част на работния прозорец.


Заключение


В момента на софтуерния пазар са налични множество приложения, които биха могли да отговорят на нуждите ви за отдалечен достъп. С разгледаните в статията програми искам да ви покажа различни варианти и да ви ориентирам при избора на подходящо приложение. Крайното решение обаче си е изцяло ваше и зависи от вашите предпочитания и нужди, както и от финансовите възможности, естествено. Независимо на какъв софтуер за отдалечен достъп ще се спрете, важното е, че ще си спестите много време, усилия, разходи и ще бъдете винаги с една крачка напред.


Галин Атанасов

About the author

Редактор

Leave a Comment