Хардуер

Radeon HD3870 X2 – AMD обратно в играта с R680

Written by Редактор

Постоянните “игри” между Nvidia и ATI (а от известно време вече AMD) не може да не пораждат интересни инженерни открития, от които най-често печелим ние – потребителите. Като говорим за 3D ускорители, веднага се сещаме за опита на ATI преди години да направи нещо различно, нещо като Rage Fury MAXX, което да излезе от шаблона “едно графично ядро + памет = 3D ускорител”. И въпреки че Rage Fury MAXX остана в миналото като платка, предизвикваща малко положителни асоциации, такива наистина имаше. Неслучайно след това (пък и покрай 3Dfx) се роди идеята за съчетаване на възможностите на две платки, а в последно време се говори за три и дори за четири платки. След неуспеха преди време с MAXX, ATI продължи да действа в тази посока и ето че вече имаме нов 3D ускорител с два графични чипа на една платка. Всъщност това не е първото подобно решение от ново поколение, но можем да кажем, че е първото масово произвеждано и лесно стигащо до широката публика (Radeon 2900Pro Dual и 2600Pro Dual бяха създадени по-скоро за шоуто и за трупане на опит).


И така, както се пее в една песен на “Спайс Гърлс” – “Two become one”, AMD създаде HD3870 X2 с “ядрото R680”. Кавичките в случая са доста уместни, защото такова нещо като R680 не съществува – това реално са два RV670, познати от ускорителя HD3870. Оттам и логичното означение HD3870 X2, което, между другото, прави много интересна асоциация с добре познатите процесори на AMD.



R680 (RV670 x2)


• 55 nm производствен процес, общо 1333 млн. транзистора.


• 825 MHz честота на ядрото и шейдърните процесори, 1800 MHz на паметта.


• 256 bit (х2) външен интерфейс към паметта (512 bit вътрешен от тип “пръстен”), поддържа GDDR3 памет с общ обем 1 GB (по 512 MB за всяко ядро).


• 640 шейдърни процесора (320 х 2), 32 растерни блока (16 х 2)


• Пълна поддръжка на DX10, Shader Model 4.0.


• Nvidia PureVideo технология за хардуерно ускорение на MPEG 1/2/4/DivX, както и Blu-Ray/HD-DVD.


• Два 400 MHz/30 bit RAMDAC за резолюции до 2048 х 1536 (аналогов режим)/2560 x 1600 (Dual Link DVI) и HDMI видео и аудио с поддръжка на до 1080p.


• Поддръжка на ATI CrossFire-X, AMD AVIVO HD, UVD.


Вижда се, че ако махнем многото добавени “х2”, ще получим ускорителя HD3870. В AMD, общо взето, са събрали две платки HD3870, направили са малка магия и се е получила HD3870 X2. Всъщност зад “малката магия” се крие изцяло нова PCB, добавянето на PLX свързващия процесор и всички останали необходими компоненти, за да можем да видим готовия продукт под името HD3870 X2.


Наличието на този PLX чип не е чуждо нито на по-запознатите с последните графични продукти на AMD, нито на инженерите на AMD. За първи път го видяхме при Radeon HD2900Pro Dual, където вършеше абсолютно същата работа – осигуряване на бърза комуникация между двете графични ядра и предаването на готовите резултати към процесора/чипсета и системната памет. Поради това HD3870 X2 не е просто “двойка HD3870, лепнати заедно”, а изцяло нов, завършен продукт. Най-малкото, в случая връзката CrossFire не се осъществява с кабел и можем да говорим за “една карта 3D ускорител”, която освен всичко друго работи доста стабилно.


Вече споменах, че връзката между ядрата използва технологията CrossFire за комуникация. Това бе очаквано, понеже едва с многоядрените чипове (в стил Intel Core 2 Duo и AMD Phenom) ще можем да говорим за нещо съвсем различно. Някои биха коментирали, че подобно “псевдодвучипово решение” може би не е най-добрата идея, но като се има предвид какво представляваше Nvidia 7950GX2 (две платки, закрепени една за друга и свързани по SLI мост), то HD3870 X2 е направо революция.


Не си мислете обаче, че ще ви трябва CrossFire базирана дънна платка, за да можете да използвате HD3870 X2. Споменатият по-горе PLX чип се грижи за комуникацията със системата, поради което, чисто технологично, HD3870 X2 се явява като единичен ускорител. Разбира се, драйверът на AMD го разпознава правилно и автоматично задейства технологията CrossFire. В Control Center обаче няма да видите и следа от нея. Освен наличието на две HD3870 X2 нищо друго няма да издава присъствието на CrossFire – един от главните доводи на AMD, че това реално е единичен ускорител.


Като говорим за CrossFire, не си мислете, че HD3870 X2, бидейки изградена около тази технология, автоматично изключва възможността за свързване със себеподобна. Всъщност в горната предна част на платката има единичен конектор за CrossFire-X. Само си представете двойка подобни ускорители, работещи в CrossFire-X. За съжаление за момента можем само да си го представяме, защото все още в AMD не са напълно готови с подходящ драйвер и първите резултати са доста противоречиви. Но е добре да се знае, че за в бъдеще възможността за графична подсистема с четири ядра е напълно реална.


Поради сложността на платката и нуждата от допълнителни елементи е трябвало да се вземат няколко много важни решения. Едното от тях е подмяната на скъпата GDDR4 памет и замяната й с GDDR3. Все пак цената на HD3870 X2 не трябва да отблъсква потребителя, поради което в AMD са се спрели на GDDR3 и задават честота от 1800 MHz. Със сигурност изборът на GDDR4 щеше да понижи още повече консумацията (което в случая е доста важно), но тази атрактивна цена от $450 нямаше как да бъде постигната. Всъщност това е един от другите важни моменти около този нов ускорител – въпреки всичките модификации и допълнителни разработки, AMD съумява да запази цената му на ниво, почти два пъти по-високо от това на HD3870. От една страна, това ще бъде начинът потребителя да не реши да вземе двойка HD3870 за CrossFire за сметка на HD3870 X2, а от друга, феновете няма да плащат повече за същото.


Що се отнася до честотата на ядрото, доста стабилните 825 MHz са “заредени” във всяко едно от двете ядра RV670. Изглежда, в AMD са си направили сметката много точно – не само че не са паднали под познатите 775 MHz от HD3870, но и са си позволили да вдигнат летвата с цели 50 MHz. Това на пръв поглед може да не изглежда кой знае колко много, но чисто теоретично, HD3870 X2 става фабрично по-бърза от две HD3870 в CrossFire. Повишението на честотите в определени моменти може и да се окаже проблем, но за това след малко. Сега ще обърнем конкретно внимание на Sapphire HD3870 X2, която е от първите налични в България платки с новата графична архитектура на AMD.



Sapphire HD3870 X2


Като един от основните партньори на AMD/ATI, Sapphire Tech бе от първите компании, представила HD3870 X2 на широката аудитория. Вероятно се досещате, че по ред причини HD3870 X2 в каквато и да е кутия и от който и да е производител следва изцяло и само референтния дизайн на AMD. Това, което се отнася за модела на Sapphire, е идентично с това, което бихте видели и при продуктите на другите графични (и не само) партньори на AMD, например MSI, ASUS, Gigabyte и т.н. Може би в близко бъдеще ще се появят и специфични разработки, но засега положението е такова.


Първото впечатление, което HD3870 X2 ще създаде у вас, е за една много дълга платка. Новата карта на AMD е с размерите на Nvidia 8800 Ultra – дълга е почти 11 инча и със сигурност няма да се събере във всяка ATX кутия (да не кажа в повечето). Имайте го предвид, ако сте се насочили към HD3870 X2 при избора си на нов 3D ускорител. Подобно на HD3870, целият продукт е покрит с масивното охлаждане, което заема два слота (то няма как и да бъде другояче). И въпреки факта, че радиаторът е доста масивен и според мен би си свършил работата перфектно (все пак 55 nm RV670 изобщо не е горещ чип), цялостната концепция на охладителя като че ли е малко неадекватно замислена. Понеже освен двете ядра имаме общо 1 GB GDDR3 памет (която отделя немалко топлина), изнесеният в края на ускорителя вентилатор прави охлаждането на второто (по-близко до DVI конекторите) ядро доста по-трудно – все пак цялата топлина от първото RV670 се предава напред, към второто ядро.


Охладител с дизайна на GeForce 7800 GTX би бил доста по-подходящ в случая (в ASUS дори сами си измислиха такъв за своята карта GeForce 7800 GT DUAL). Като цяло HD3870 X2 загрява доста, особено от задната си страна, когато няма никакъв въздушен поток да разсейва отделената от паметта (и не само) топлина. През целият тестов период не чух нито веднъж основният вентилатор да повишава оборотите си, но пък и това не е много хубаво (по-високи обороти, по-ниска работна температура на платката). Така или иначе, проблеми със стабилността нямаше, но определено при използването на този ускорител ще трябва да се помисли за много добър въздушен поток в кутията, за да може да отдели цялата тази разсеяна топлина.


Като говорим за топлина трябва да спомена, че според AMD ще ви трябва поне 550 W PSU за една система, комплектувана с този ускорител. Самата платка, подобно на HD2900XT, притежава два захранващи конектора – един 8-пинов и един 6-пинов, и двата от тип PCIe Power. Вероятно няма нужда да ви казвам, че и двата трябва да са свързани (за разлика от HD2900XT, която все пак работеше в съвместим режим и само на един). Наличието на тези два конектора показва, че картата не би трябвало да консумира много повече от 220 W (което е около х2 на единична HD3870).


Кутията, в която се предлага платката, е доста голяма, както вероятно се досещате. Това се налага главно от размерите на HD3870 X2, но освен картата в комплекта получавате още: дискове с драйвери, софтуера PowerDVD, лицензирана версия на бенчмарк програмата 3D MARK’06, два PCIe Power кабела (явно в AMD са си взели бележка), TV-Out кабели, CrossFire мост, два DVI-към-DSUB преходника, както и един DVI-to-HDMI. Общо взето, всичко необходимо за правилната експлоатация на този сериозен ускорител, с лека интересна притурка в лицето на 3D MARK’06, който смятам, че доста фенове биха оценили.


Тестовете


Поради естеството на HD3870 X2 ще я сравнявам с единични ускорители на AMD и Nvidia, по-конкретно – с HD3870 и GeForce 8800GTS 512 MB. Първата е ясно защо, а втората е най-близката като цена и наличност платка на Nvidia (въпреки че е с около $100 по-евтина!). Не вярвам някой да предпочете по-скъпите 8800 GTX или дори Ultra.


Тъй като тестовете са под Vista, там АА е дезактивирано за единичните ускорители, а що се отнася до HD3870 X2, са добавени и резултати с активирано 4хАА. Нивото на текстуриране е зададено на High Quality, така че да бъдат използвани най-добрите нива на рендериране. Разделителната способност е в трите познати варианта: 1280 х 1024, 1680 х 1050 и 1920 х 1200. Поради сериозното настъпване на 20–22” LCD дисплеи на компютърния пазар предпочетох 1680 х 1050 пред 1600 х 1200.


Тестовете се проведоха под Windows Vista Ultimate. Драйверите за Intel платформата са версия 8.3.1.1001, a при различните 3D ускорители, както следва: Catalyst 8.2 WHQL за платките на ATI и Forceware 169.28 за GeForce 8800 GTS512.



Тестова машина:


Gigabyte GA-X48-DQ6, Intel Core 2 Extreme QX9650@3,6 GHz, 2 GB Corsair PC5400C4PT DDR2-675 @1200 MHz 5-5-4-10-2T, Sapphire HD3870 512 MB GDDR4/Sapphire HD 3870 X2 1 GB GDDR3/Gigabyte GeForce 8800 GTS 512 MB, 320 GB Seagate Barracuda 7200.10 SATA300, Corsair TX750 W EPS 12 V PSU, BENQ FP241WZ LCD.


Тестов пакет от софтуер и игри под Windows Vista/DX10/DX9


• Call of Juarez DirectX 10, стандартен бенчмарк


• Crysis DirectX 10 ver. 1.1, benchmark_gpu демо


• World in Conflict DirectX 10, стандартен бенчмарк


• Company of Heroes DirectX 10 ver 1.71, вградено демо


• Unreal Tournament 3 DirectX 10, Downtown_bot демо


• F.E.A.R. DirectX 9 v1.08, вградено демо


• Prey DirectX 9, hwzone демо


• 3D MARK’06 DirectX 9, стандартен бенчмарк


Резултатите може да видите в приложените таблици.


Тестовата конфигурация може да ви се стори доста сериозна и всъщност това беше идеята зад конфигурирането й по този начин. Имах намерение да изстискам и последната капка производителност от HD3870 X2 без да я “спирам” с някой от останалите компоненти, които изграждат машината. Затова виждате 3,6 GHz четириядрен процесор Penryn, работещ на 400 MHz FSB върху Intel X48 базирана дънна платка и DDR2 памет с честота 1200 MHz. Но пък резултатите говорят доста красноречиво.


По принцип имах желанието да включа и бенчмарка Lost Planet, но се появиха много сериозни визуални дефекти в картината, които доста бързо ме отказаха. При другите игри и приложения подобни (или дори леки) проблеми нямаше.


Първото и най-важно нещо е, че HD3870 X2 в повечето тестове отбелязва стабилна преднина спрямо HD3870, което би оправдало отказа ви от HD3870 CrossFire конфигурация (тя изисква и подходящата дънна платка) и насочването ви към една HD3870 X2. Факт е, че единствено Crysis не може да използва (за момента) възможностите на новия ускорител, но и този проблем ще се реши много скоро. Докато сме все още при сравнението “единична срещу двойна карта”, е добре да обърнете внимание на резултатите на HD3870 X2 с AA – в някои случаи спадът на производителността е минимален, за разлика от HD3870, която в подобни случаи отбелязва голяма деградация в постиженията.


Какво можем да кажем за сравнението с GTS512 – ами получавате повече (с изключение донякъде в Prey, както и в WIC), но и плащате повече. Ако сравняваме с 8800 Ultra, вероятно разликата ще е по-малка, но тогава няма да имаме предимство в цената от страна на платката на Nvidia, дори напротив. Факт е обаче, че ако говорим за единичен ускорител (какъвто е HD3870 X2) от страна на AMD и такъв на Nvidia (използвания в този тест), положението за AMD изведнъж стана доста по-светло. Подходът на AMD относно събирането на два чипа върху една платка този път се оказа доста печеливш и няма как да не радва потребителите. Остава само да видим дали и конфигурацията CrossFire-X ще работи толкова ефективно, когато се появи първият официален драйвер, който да я поддържа.


Тодор Богданов


Авторът благодари на фирма “Солитрейд” за предоставянето на Sapphire Radeon HD3870 X2, както и на фирма “МОСТ Компютри” за предоставянето на Gigabyte GA-X48-DQ6.

About the author

Редактор

Leave a Comment