Охлаждане

Охладители за Socket AM2

Written by Редактор

След появата на Socket AM2 за последните процесори на AMD, дойде ред и за новите решения за охлаждането им. Макар и в последните поколения чипове да е налице тенденция към солидно пестене на енергия, както и към намаляване на топлоотделянето, производителите на охладители влагат доста нови технологии, например топлопроводи. Да предположим за момент, че сме мигрирали към АМ2 с тазгодишния си ъпгрейд на системата. Какъв избор на охладители имаме в този случай?


По време на апогея на архитектурата Netburst, и по-конкретно на процесорите Pentium 4 Prescott, производителите търсеха възможно най-ефективния и най-производителен метод за отнемане на топлината. До известна степен може да се каже, че именно благодарение на това поколение процесори в момента технологията на топлопроводите е толкова добре развита, макар че това вероятно е по-скоро спекулация. Отминаха времената, в които, за да се охлажда процесорът, трябваше просто да се постави радиатор на него, дори и без да има нужда да се обдухва от перка. При огромните количества топлина, отделяна от съвременните процесори, подобно решение би било абсурдно. Ето защо се налагат няколко начина за максимално бързо и ефективно топлоотнемане от процесора.


Започвайки отзад напред, първият по-широко разпространен начин е водното охлаждане. Поради факта, че не всеки е склонен да постави воден резервоар в кутията на компютъра си обаче, това решение все още не е много разпространено.


Друг вариант представляват охладителите, използващи елемент на Пелтие, чийто принцип на действие е следният. През 1821 г. Томас Сийбек открива един доста любопитен ефект – при слепването на два разнородни метала един към друг и прилагането на различна температура към всеки от тях се получава разлика в електрическите им потенциали. По онова време не може да се намери смислено приложение на ефекта, но 13 години по-късно Жан Пелтие открива, че той може да бъде реверсиран. При прилагане на напрежение към тези два слепени метала възниква температурна разлика между тях. Сега известно като “ефект на Пелтие”, това всъщност представлява демонстрация на термо-трансферна помпа, макар и с изключително ниско КПД. Използваните за целта метали могат да бъдат най-различни, но в повечето съвременни термодвойки, почиващи на ефекта на Пелтие, се използва комбинация от металите бисмут и телур. Ефектът се използва като основа за създаването на т.нар. ТЕС охладители (Thermo-Electric Cooler). Една тяхна доста сериозна особеност е, че работят като активни охлаждащи елементи – т.е. температурата, която могат да постигнат, не се влияе от тази на околната среда.



Освен предимство, тази подробност представлява и сериозно затруднение, тъй като при използването на мощен ТЕС елемент, чиято способност да отнема топлина надхвърля с пъти отделяната от процесора, имаме налице кондензация. За да се избегне това, следва да се използват ТЕС елементи с мощност не много по-висока от тази на процесора или той да се контролира с обратна връзка според натоварването на системата.


Следващият вариант за охлаждане и всъщност последният, който ще спомена, е класическият въздушен охладител, с няколко усъвършенствания, под формата на добавяне на топлопроводи. Разбира се, съществуват още доста методи, но тъй като те не са широко разпространени в практиката по една или друга причина, няма да се спираме на тях.


Охладителите


Вероятно се питате каква е причината да обърна толкова обстойно внимание на ТЕС елементите? Всъщност тя е само една и името й е Titan Amanda TEC – охладител за процесори, използващ елемент на Пелтие. Освен него другите тествани охладители бяха небезизвестният Scythe Samurai и още един продукт на Titan – ТТС-К8DTB/925 (изцяло алуминиев охладител за AMD процесори).


Тестовата система беше изградена на основата на процесор AMD Athlon X2 4000+, със стандартна честота 2 GHz. Тъй като обаче настройките му по подразбиране не ни интересуват, понеже при тях той не се нагрява много, процесорът беше пуснат на честота 2700 MHz (270х10), при захранващо напрежение на ядрото 1,475 V. За максималното му натоварване използвах програмата Orthos Stress Prime, която беше пускана за 15 минути, след което отчитах максималната достигната температура на ядрото. Тестването се извършваше при затворена кутия, като при всички охладители, освен при Titan Amanda TEC, бе използван вентилатор на задния панел, извеждащ топлия въздух от кутията. При ТЕС модела на Titan за тази перка няма място, а и самият охладител разполага със собствен втори вентилатор, който върши същата работа.


Тестовете


Titan Amanda TEC



Комплектовката на този охладител е доста солидна и включва всички видове планки, които са необходими за захващането му както към Socket AM2, така и към Socket 939 и останалите видове процесорни сокети на AMD (с изключение на Socket A, разбира се). Към Amanda имаме доста странично окабеляване, нужно за работата на ТЕС елемента, както и отделна PCI платка, която го захранва и контролира. Монтажът на самия охладител изисква изваждане на дънната платка от кутията, но не може да се нарече особено труден. Самият охладител е изработен изцяло от алуминий – както ребрата и основата, така и топлопроводите. Обработката на частта от основата, контактуваща с процесора, е добра, макар че не е полирана до огледален ефект. Охлаждането на ребрата се извършва от два вентилатора, създаващи своеобразен въздушен тунел помежду си.


След монтажа на охладителя и свързването на всички необходими кабели за нормалната му работа сме готови за стартиране на системата. Шумът, издаван от двата вентилатора, е незабележим, а в същото време в режим на изчакване Amanda се справя отлично с поддържането на много ниска температура на процесора – едва 17С! Тук ще отворя скоба, за да отбележа една подробност за Amanda – според Titan, ТЕС елементът се активира над температура от 25С (което неминуемо означава, че той продължава да работи). Статусът му може да се наблюдава чрез светодиод на задната част на контролиращата го платка – когато свети, елементът на Пелтие е активен. По този начин, когато системата е стартирана, но процесорът не е натоварен и е в неактивен режим, охладителят пести енергия, разчитайки само на топлопроводите. След натоварване на процесора с Orthos Stress Prime за 15 минути температурата му се повиши до 42С.


Показаният от Amanda резултат е впечатляващ. Не бива да се пропуска и важната подробност, че по време на неговата работа не се чуваше почти никакъв шум въпреки наличието на два вентилатора.


Titan ТТС-К8DTB/925



Този модел на Titan едва ли ще може да се мери с първенци като Amanda и Samurai, но все пак идеята за включването му е по-скоро да се видят резултатите при използването на по-нисък клас охладител. Тъй като не всеки потребител има нужда от овърклок на системата си, понякога закупуването на огромни и скъпи охлаждащи решения просто не е оправдано от практическа (а и от финансова) гледна точка.


Изработен изцяло от алуминий, Titan ТТС-К8DTB/925 използва стандартно закрепване, което не изисква демонтажа и изваждането на дънната платка от кутията. Изработката на охладителя е сравнително добра, а основата, която контактува с процесора, е гладка, макар и без полировка. След монтажа му към дънната платка наблюдаваната температура на процесора в ненатоварен режим е 41С. След натоварване с Orthos Stress Prime за 15 минути моделът на Titan стабилизира температурата на процесора на 69С.


Работата на вентилатора е с една идея по-шумна, отколкото при другите модели, но това несъмнено е необходимо, за да се отнема по-ефективно топлината от радиатора. Очевидно е, че използването на охладителя заедно със стабилно овърклокнати системи не е добра идея. Вероятно дори добавянето на допълнителни вентилатори няма да промени особено наблюдаваните резултати, тъй като самият продукт е предназначен по-скоро за по-ниския клас системи.


Scythe Samurai



Този модел на Scythe е доста известен и определено може да се каже, че славата му е заслужена. Въпреки сравнително скромните си размери той е способен да се справи безпроблемно с охлаждането на доста горещи процесори. Ребрата и основното му тяло са изработени от алуминий, а на долната му част е поставена медна вложка, чрез която той контактува с процесора. За пренасянето на топлината от основата към периферията на ребрата са използвани 4 топлопровода, изработени от мед. Всъщност е по-правилно да се каже, че са използвани два, но те са “прищипнати” по такъв начин към основата, че на практика представляват по-скоро 4 броя. Качеството на обработка на основата е много добро, като налице имаме и полировка до огледалност. Монтажът на охладителя определено не представлява никаква трудност и дори не се налага да се изважда дънната платка от кутията. Работата му е изключително тиха и на фона на останалите вентилатори в кутията изобщо не се забелязва.


Впрочем тук е мястото да отбележа, че Scythe Samurai беше тестван с вентилатор, поставен на задния панел на кутията, който да извежда навън топлия въздух. При липса на всякакво натоварване на процесора охладителят успя да задържи температурата му до 30С, което, както и да го анализираме, си е отлично постижение. След натоварване за 15 минути с Orthos Stress Prime температурата на процесора се покачи до 54С.


Продуктът на Scythe се справи отлично с охлаждането на процесора и през цялото време работата му беше незабележима от гледна точка на издавания шум.


Награждаване на победителите


Всъщност победители в случая няма, защото разгледаните модели охладители са по-скоро извадка от предложенията на нашия пазар и всеки от тях принадлежи към различен клас. По тази причина да се направи пряко сравнение между тях е невъзможно, а и некоректно поради различните групи потребители, към които те са насочени. Разгледаните предложения, принадлежащи към споменатите групи, притежават различни предимства и недостатъци, според личната преценка на потребителя за съотношението цена/производителност.


Добрил Доков


Авторът изказва благодарности на фирма “Аргус” за предоставените продукти на Titan.

About the author

Редактор

Leave a Comment