Памети

OCZ PC3200 Platinum XTC DDR и PC5400EL GX XTC DDR2

Written by Редактор

В миналия брой ви запознахме с дейността на компанията OCZ и продуктите, които произвежда и които са особено интересни за нас, потребителите. Добре е, че още една сериозна марка вече се намира на нашия пазар и дори още в началото може да си закупим от по-сериозните модели на OCZ – компанията предлага както Value модели, така и предназначени за овърклок. В тази статия ще обърнем внимание на два двугигабайтови Kit-а, изградени от двойка едногигабайтови модули. Единият, предназначен за AMD платформата – PC3200 EL Platinum XTC, а другият съвместим с Intel чипсетите от ново поколение – PC5400 DDR2 XTC.


Означението XTC идва от използването на много иновативен охладител върху чиповете, който помага съществено при постигането на по-сериозен овърклок. Но за това след малко. Първо нека видим отблизо какво представляват двата комплекта едногигабайтови памети с марката “OCZ”.


 


PC3200 EL Platinum XTC


Моделите Platinum на компанията винаги са демонстрирали ниски (агресивни) латентности и тестваният комплект не прави разлика – добавката EL (Enchanced Latency) допринася да видим доста агресивните 2.0-3-2-5-1Т (CAS-TRCD-TRP-TRAS-CR) при честота от 400 MHz и напрежение 2,6 V. Естествено, може да разчитате на подобни резултати само при използването на качествена дънна платка. При нашите тестове комплектовката се състоеше от модела A8N32-SLI на ASUS, с който нямахме проблеми да постигнем заявената честота, тайминги и напрежение. Но едва ли ви интересува, че двата модула могат да работят стабилно на фабричните си настройки. Трябва да отбележим, че опитите ни да свалим TRCD до стойност 2 водеха директно до неработеща система, независимо от честотата. След като видяхме, че по SPD паметта работеше перфектно, започнахме да повишаваме честотата, като при поява на нестабилност се опитвахме да компенсираме с повишаване на напрежението, но не повече от 3,2 V. Имайте предвид, че OCZ “позволяват” да работите с напрежение не повече от 3,0 V +/- 5 % и да не загубите гаранцията си. Така достигнахме до 220 MHz, където фабрично зададените тайминги вече не можеха да се покрият и трябваше да започнем с промените. 220 MHz се стабилизираха при 2.0-3-3-6-1T, обаче за 230 MHz трябваше да повишим cas latency до 2.5, но пък успяхме да постигнем комбинация 2.5-3-2-5-1T при 3,0 V. Едва след 240 MHz паметта изиска комбинацията 2.5-3-3-6-1T при напрежение от дори 2,6 V, като с повишаването му до 3,1 V успяхме да постигнем максимално стабилни 255 MHz. Оттук нататък до максимално стабилните 267 MHz трябваше да използваме комбинацията 3.0-3-3-8-1T и напрежение от 3,0 V. Всяка една промяна на таймингите към по-агресивни водеше или до тотална загуба на стабилност, или до неработеща система.


С помощта на 80 мм вентилатор двата едногигабайтови модула работеха без никакви проблеми при 266 MHz 3.0-3-3-8-1T и 3,0 V за големи периоди от време. Неголямата загуба на латентност доведе до 33 % повишение в честотата, като за едногигабайтовите модули това постижение бе повече от задоволително.


 


PC5400EL GX XTC


DDR2-667 паметта, която ни бе предоставена, представлява Gamer eXtreme версия на DDR2 модулите на OCZ, отново в комбинация 2 х 1 GB. Означението EL отново показва, че ще става дума за занижени тайминги, и при тази 667 MHz памет латентностите 4-4-4-12-1Т, които, въпреки че не са от най-агресивните, определено са по-добри от познатите 5-5-5-Х комбинации, демонстрирани от някои от производителите.


Технологията XTC за охлаждане и тук позволява да импровизирате по-сериозно със захранващото напрежение, като по време на тестовете дори 2,2 V не са прекалено много (а OCZ поддържат до 2,2 V +/- 5 %, без да нарушавате доживотната гаранция), за да затоплят двата модула – без 80-милиметров вентилатор температурата е достатъчно висока, но радиаторите не парят. При добавяне на охлаждане температурите се понижават с поне 20 градуса.


Поради използването на дънната платка ASUS P5LD2-SLI, базирана на чипсета Nforce4 SLI Intel Edition, тестовете над 667 MHz са невъзможни (нестабилна платка), но пък двата модула се справят без проблем при работата в режим dual channel при 667 MHz и тайминги 4-4-4-12-1T. За съжаление режими като 3-4-4-12, 4-3-4-12 или дори 4-4-3-12 водят единствено до нестабилност, независимо дали напрежението е 1,95 V или 2,2 V.


Можем да кажем, че и двата комплекта памет се представиха повече от добре, като DDR1 успя да покаже пълните си възможности, докато за DDR2 ще трябва да използвате качествена платка (споменахме го вече), ако искате да постигнете много повече от това, което е записано на опаковката.


 


 


 


Авторът благодари на фирма “РЕСЕТ Компютри” за предоставените модули памет OCZ.

About the author

Редактор

Leave a Comment