Игри

Neverwinter Nights 2

Written by Редактор

Производител: Obsidian Entertainment


Разпространител: Atari


Платформи: PC


Изисквания за РС: 512 MB RAM; 2,4 GHz Pentium 4; 4,9 GB HDD; GeForce 5600 Ultra/Radeon 9500 Pro с поне 128 MB VRAM


Жанр: ролева игра


Предполагам, че след време повечето автори ще започват статиите си за Neverwinter Nights 2 в този стил: “Някога, преди десетина години всички бяха обявили компютърните ролеви игри за мъртъв жанр, но тогава една компания се появи на хоризонта и го възроди от пепелта и т.н., и т.н.”. Е, аз смятам също да не избягам много встрани от тази тенденция. Компания беше Bioware, която с титаничите си хитове Baldurs Gate, Wicewind Dale и техните продължения изигра ключова роля във възраждането на жанра. По-късно от същата компания се появиха и други страхотни игри, като например развиващата се в света на Star Wars Knights of The Old Republic и, разбира се, предшественика на заглавието, за което ще стане дума в тази статия – Neverwinter Nights (NWN).



Трябва да си призная, че Baldurs Gate 2 остава най-любимата ми досега ролева игра, защото успяваше да съчетае страхотно разказана епична история с много динамика, прекрасна за времето си графика (а дори и за момента) и чувството, че спътниците ти наистина са живи същества, а не просто няколко пионки, които ти помагат. И преди всичко защото играта не само ти даваше възможност да се вживееш в ролята (именно оттам идва и названието на този вид игри – ролеви), а дори го изисква от теб. Предполагам, че по тази причина очакванията ми за първия NWN бяха много завишени. За съжаление обаче голяма част от тях не се оправдаха. Neverwinter Nights бележеше началото на нова страница от историите на Bioware в Забравените владения (Forgotten Realms, света, в който се развиват Baldurs Gate, Wicewind Dale, Neverwinter Nights). Така или иначе, NWN не беше лоша игра, но просто й липсваше тази ударна доза история, която ме пристрасти към Baldurs Gate. Може би по тази причина очакванията ми за втората серия на заглавието не бяха особено високи. Е, радвам се да ви съобщя, че за щастие не бях прав.


След това лирично въведение нека да ви разкажа накратко какво представлява Neverwinter Nights 2. Това е ролева игра, в която поемате ролята на поредния спасител на света на Forgottern Realms и събитията в която се развиват, логично, около и в град Невъруинтър. И разбира се, за да е пълно клишето, започвате играта като доведения син или дъщеря на ловец от малко селце. И тъй като историята има много голяма роля за удоволствието от играта, няма да ви казвам повече, но имайте предвид, че нищо не е толкова просто колкото изглежда. Самият сетинг на играта – Forgotten Realms, е вероятно най-известният сред световете за настолната ролева игра Dungeons & Dragons, която се явява и най-популярната в световен мащаб. В NWN 2 ще се запознаете само с малка част от света – тази около самия град Невъруинтър и неговия най-близък съперник Лускан.



Механиката на играта е базирана на последното издание на правилата на D&D и ви предоставя множество възможни класове, между които да избирате какъв да бъде вашият персонаж, купчина умения и фийтове, като спокойно мога да кажа, че изборът от възможности е практически неограничен. За по-незапознатите от вас нека да кажа следното – класовете са нещо като професии, определящи основната посока на развитие на героя ви; уменията са нещата, които може да прави и се развиват според това какъв клас сте си избрали, а фийтовете са различни способности, допълващи възможностите на героя ви, били те магически, бойни или пък други. Развитието на героите става с натрупване на точки опит, които се раздават за изпълнени задачи или спечелени битки. Когато персонажът достигне определено количество опит, той получава възможност да вдигне ниво, при което получава възможност да развие някои от уменията си, да получи нов фийт (не на всяко ниво) или да увеличи някой от основните си показатели (дори по-рядко от получаването на фийт). Предполагам, че така или иначе, тази механика е позната на много от вас, а ако не е – не се притеснявайте. Макар че звучи сложно, всъщност не е толкова, а всяка способност, умение или магия са описани много добре в играта. Пък и разполагате с бутона Recommend, с който можете да оставите играта да избере вместо вас. Но в края на краищата една от най-пристрастяващите страни на ролевите игри е именно развитието на героя. Стига да се отбележи, че автоматичният избор на играта е доста адекватен.



Обаче най-силните страни на Neverwinter Nights 2 всъщност са историята и взаимодействието със спътниците ви. Първата, макар че в голямата си част е наситена с много от познатите клишета във фентъзи историите, е поднесена достатъчно грамотно и интересно, за да задържи интереса ви през цялото време. За това спомагат и някои изненадващи сюжетни обрати – в момента, в който ви писне да избивате орки, ще получите възможност да водите процес, по-късно ще се сдобиете със замък, който да управлявате, и т.н. А имайте предвид, че на фона на тенденцията за намаляване на дължината на игрите, историята в NWN 2 ви предлага повече от 50 часа забавление!


Другият силен момент е взаимодействието със спътниците ви, а по протежение на играта ще се сдобиете с доста от тях. За съжаление бях ограничен от факта, че в огромната част от времето можех да бъда придружаван само от трима съюзници. А всеки си има собствена история, собствен поглед върху света и всеки има тайна от миналото, с която е свързана поредица от куести. Така че, ако искате да разберете историите на всички, ще трябва да преиграете поне още 2–3 пъти Neverwinter Nights 2. А вярвайте ми, някои от тях са доста интересни. Освен това спътниците ви не са просто безгласни източници на още опит и приключения – съберете достатъчно различни персонажи в групата си и вижте какво ще стане. Предполагам, че сърцето на всеки, който е играл Baldurs Gate, ще се стопли, когато види например как се нареждат джуджето Келгар и крадлата Нийшка и как внезапно се обединяват пред “заплахата” на самоуверената чародейка Куара. Всичко това предполага и често използване на социалните умения на персонажа ви, така че не ги пренебрегвайте.



Колкото до техническото изпълнение на играта, първо искам да отбележа, че всъщност разработката е на Obsidian Entertainment, които създадоха и продължението на Knights of The Old Republic – The Sith Lords. Графиката на играта е доста приятна и макар да не е с качеството на Oblivion, все пак имаше няколко момента, в които въртях камерата и разглеждах обстановката. За съжаление обаче графичната машина е доста тромава, като при максимални настройки на графиката е способна да “стопи лагерите” дори и на най-мощните съвременни ускорители при високите разделителни способности. За щастие обаче разполагате с достатъчно възможности за настройка, така че да я играете дори на машини, по-слаби от минималните изисквания, като при това не губите твърде много от графичните прелести. Музиката лично за мен беше изключително приятна и с изключение на един-два случая се вписваше адски добре в атмосферата на съответната местност. Подобно е положението с озвучаването, макар че има какво да се желае от някои от актьорите.



За съжаление обаче има и неприятни моменти. На първо място, версия 1.00 страда от някои бъгове, макар че за щастие никой от тях не е особено дразнещ или фатален за изиграването. Съвсем наскоро излезе версия 1.02, която ги отстрани, а скоро се очаква и пач 1.03, в който са предвидени оптимизации на производителността. По-лошият момент обаче е поведението на камерата, която на моменти се държи откровено дебилно. За щастие имате четири възможни базови положения за нея, както и възможност за приближаването и отдалечаването й, така че вероятността все пак да намерите относително удобно разположение е голяма. Това обаче няма да ви помогне в кътсцените, които са реализирани с енджина на играта и в които камерата демонстрира в пълна степен своенравността си – нерядко ще наблюдавате например близък план на пейка или скала, зад която се е “скрил” персонажът.


В края на краищата мога да кажа, че Neverwinter Nights е една страхотна игра, която ще ви предложи много забава и вероятно ще претендира за титлата “Най-добра ролева игра за годината”. Приятно приключенстване из Забравените владения!


Димитър Чизмаров


About the author

Редактор

Leave a Comment