Процесори

Intel се заема с разработката на биочип

Written by Редактор

В последно време Intel разработва доста интересни нови технологии. Една от тях е демонстрираният от компанията прототип на биосензорен чип. Макар да изглежда сравнително лесно за постигане, комбинирането на живи тъкани и силиций на практика е доста сложна задача. На теория последователността от действия е следната. Първата стъпка е изолирането на протеин със строго специфичен “партньор”, към който се свързва (всъщност “партньорът” е на практика съставката, търсена с биосензора).


След като получим подобен компонент, трябва да го преработим така, че той да се свързва също и със силиций. Тук идва частта, в която започваме да изграждаме сензора – нужен ни е втори протеин, който да притежава афинитет към вече образувалата се двойка от споменатите по-рано компоненти. Същият този протеин отново трябва да се свързва и към силиция, за да работи биосензорът изобщо. Последното е важно, тъй като принципът на действие на сензора е следният: когато двата протеина (сензорният и допълнителният) не са свързани от търсения от нас компонент, електрическото съпротивление, което ще отчитаме, ще има определена стойност. При свързването на сензорния протеин със съставката, която търсим, съпротивлението ще се промени значително и това може да се отчете от интегрираната в силиция логика.



Макар да звучи сравнително елементарно, изграждането на подобен биосензор изобщо не е лесно, затова опитите в тази област продължават от доста време. Ефектът от подобен уред би бил изключително голям, тъй като би променил из основи изследванията в редица области. Ако, да речем, се налагат изследвания на кръвта за установяване на отклонения от нормата или дори на заболявания, вече няма да е необходимо кръвната проба да се изпраща в специализирана лаборатория. За целта ще е достатъчно поставянето на пробата в биосензор, разработен за тази цел, който ще установява наличието или липсата на търсената молекула.


Разработеният от Intel уред представлява комбинация от две части. Едната от тях представлява самият сензор, който е за еднократна употреба. След вземането на кръвна проба тя се поставя в отчитащ модул, занимаващ се с измерването на електрическото съпротивление, отчетено в силиция. Последното което остава, преди уредът да е готов за масова употреба, е сензорната част, която е за еднократна употреба, да се изработва от достатъчно евтини материали.

About the author

Редактор

Leave a Comment