Овърклок

Хардуерни съвети за максимална производителност

В миналия брой на вестника ви представих няколко софтуерни помагала, с чиято помощ бихте могли да подобрите бързодействието на своя компютър. Надявам се, че като комбинирате тяхната ефективност с триковете от настоящия материал, ще останете доволни.


 


Дори и да сте доволни от производителността на своята система, следвайки тези съвети, бихте могли да “изстискате” максималното, на което е способна тя, при това без кой знае какви усилия. Все пак имайте предвид, че при режим на работа при по-високи от номиналните волтаж/тактова честота съответно се отделя повече топлина и натоварването върху хардуерните компоненти се увеличава значително, особено при липсата на адекватно охлаждане.


Ето какво ви предлагам, за да направите системата си по-бърза от всякога.


 


Овърклок


 


Вероятно знаете, че повечето хардуерни компоненти са конструирани така, че да са способни да работят и при по-натоварен от номиналния режим. Възползвайки се от това, ще бъдете в състояние да постигнете доста добри резултати, защото чрез овърклок действително са възможни чудеса! Когато настроите компютъра си така, че процесорът му да работи на по-висока честота и евентуално волтаж, цялостната производителност се покачва драстично, което после може да се потвърди с множество тестове. За съжаление обаче не всички модели процесори се поддават на такива манипулации.


За да овърклокнете своя процесор, влезте в системния BIOS, като натиснете клавиша F1 или Del по време на POST теста. Скоростта, с която работи процесорът, се определя чрез умножаването на тактовата честота на системната шина (FSB) с т.нар. CPU clock multiplier множител.


Примерно при моята машина честотата на системната шина е 200 MHz, а множителят е настроен на 12, в резултат на което процесорът ми работи на 2400 MHz ефективна честота при номинално напрежение 1,5 V. В случай че желая да увелича тактовата честота на процесора си, променям стойността на множителя от 12 на 12,5 и получавам “бонус” от +100 MHz, т.е. машината ми работи на 2500 МHz тактова честота. В този пример овърклокът не е особено ефективен, защото се налага да се увеличи Vcore волтажът, подаван към CPU ядрото, от 1,5 на 1,675 V, защото в противен случай системата е нестабилна и забива още преди да се е заредила ОС.


Този метод е много ефективен, но не всички процесори поддържат клокване по множител. Дори и да не притежавате такъв CPU “екземпляр” с отключен множител, ще можете да овърклокнете системата си, като увеличите FSB честотата.


Естествено, за целта ще ви трябва и качествена дънна платка, където е възможно покачването на системната честота с малка стъпка. Съдейки от практиката си, в повечето случаи, ако увеличението на честотата на процесора е в рамките на 10–20 % от номиналната му, системата сработва стабилно и, разбира се, по-бързо.


Имайте едно наум, че скоростта, на която работи системната шина (FSB), влияе и върху тази на PCI или АGP шината в зависимост от модела на дънната платка и по-специално нейния чипсет.


Освен на системната шина, от BIOS ще можете да увеличите и тактовата честота, на която работи RAM паметта.


Ето какво да направите, ако вследствие на неуспешен опит за овърклок машината откаже да стартира, да речем заради некоректно зададени параметри: при по-новите модели дънни платки BIOS ще се зареди автоматично, за да коригирате грешката при некоректно зададени настройки спрямо FSB честотата и/или множителя.


В противен случай ще се наложи да извадите CMOS батерията или да преместите съответния джъмпер (CLEAR CMOS) в единствената възможна алтернативна позиция – от пинове 1–2 на 2–3, след което да го върнете обратно на 1–2.


При някои стари дънни платки се използват джъмпери и за определянето на FSB и множителя, т.е. същинският овърклок се извършва именно чрез въпросните джъмпери.


Ако всичко е наред, в режим на овърклок компютърът ви би следвало да работи стабилно, дори и при високо натоварване. В противен случай трябва да намалите честотата или да увеличите волтажа от BIOS, но не ви съветвам да го правите, освен ако не разполагате с въздушно охлаждане от най-висок клас, например Hyper6 на CoolerMaster или, естествено, с водно.


 


Овърклок на видеокартата


 


Въпреки че е възможно да манипулирате стойностите на FSB и множителя и по софтуерен път, с програми като CPUSpeed и SpeedFan, аз не ви го препоръчвам.


При овърклок на видеокартата обаче нещата не стоят така. С програми като RivaTuner или PowerStrip, показана на екранната снимка, ще можете да овърклокнете ядрото и паметта на видеокартата си, естествено, отново с цел достигане на по-висока производителност.


Лично аз харесвам Powerstrip на Entech Software, макар че и руската RivaTuner е безупречна, а и е напълно безплатна.


В зависимост от охлаждането и графичния чип, чрез овърклок на видеоадаптера се постигат, меко казано, осезаеми разлики, най-вече при игрите. Затова моят съвет е да клоквате видеокартата си само тогава, когато се нуждаете от това, т.е. докато играете или ползвате друго Direct3D/OpenGL базирано приложение, като Google Еarth например.


При някои видеокарти, например R9550 на AТI, може да се наложи да подмените оригиналния видеодрайвер с модифициран, за да отключите опцията за софтуерен овърклок.


Ако ползвате RivaTuner за овърклок, изберете Customize -> System Settings, маркирайте отметката Enable driver-level hardware overclocking, след което увеличете GPU честотата и тази на видеопаметта с помощта на плъзгачите. След това проверете за артефакти с бутона Test и потвърдете промените с Apply.


Същото може да направите и с PowerStrip, като изберете с десен клик иконата на програмата от системния трей, след това Performance -> Configure, увеличите честотата на паметта и ядрото с плъзгачите и потвърдите с Apply.


 


Намалете RAM латентността


 


Това става, като намалите стойността CAS Latency от BIOS -> Chipset Feature Setup, примерно от 3 на 2,5 или 2. По този начин оперативната памет започва да работи по-ефективно, което се отразява положително на цялостната производителност на компютъра. За съжаление при ниска CAS латентност често се случва компютърът да “забие”, овен ако не се използват качествени RAM модули.


За максимална производителност изключете и енергоспестяващите функции на машината си, освен за монитора, от контролния панел, стига да не ползвате лаптоп, разбира се.


 


Направете отделен дял за SWAP пространство


 


Сигурно знаете, че при UNIX базираните ОС, за SWAP се разчита на специално форматиран за целта дисков дял, а това не е случайно.


Изолирайки SWAP файла на операционната система върху отделен логически или физически дял, със сигурност ще спечелите производителност, особено при дисковоинтензивните операции.


За целта създайте и форматирайте отделен дял със софтуер като Acronis Partition Expert, за която наскоро писах, като зададете обема му спрямо наличната RAM памет. Умножете по 2 размера на цялата физическа памет, инсталирана в компютъра. Примерно ако разполагате с 256 MB RAM, за SWAP създайте NTFS дял с обем 512 MB. След това с десен клик върху My Computer изберете Properties -> Advanced -> Performance -> Settings -> Advanced -> Change и посочете новия дял.


В случай че имате голям обем RAM памет и не се занимавате с видеообработка, бихте могли да се отървете от SWAP файла, но това не се препоръчва, освен ако не разполагате с поне 1 GB оперативна памет.


 


Ползвайте RAID 0


 


При наличието на два еднакви твърди диска и RAID контролер лесно бихте могли да ускорите трансфера между твърдия диск и RAM паметта, което, естествено, ще доведе до по-бързото зареждане на всички програми, игри, както и на самата ОС. Много дънни платки разполагат с вграден RAID 0 контролер, а на пазара се намират и PCI базирани RAID контролери, но техните цени са сравнително високи.


 



 


Лично аз ползвам два PATA диска, свързани в RAID 0 array режим


 


 




 


 



 


Видеокартата ми е Canyon GF 6600 и работи на номинални честоти от 500 MНz (памет) и 300 MНz (ядро), но благодарение на PowerStrip аз я овърклоквам на 580/330 MНz.


 

About the author

Редактор

Leave a Comment