Охлаждане

Графични платки, охладени от вода, Пелтие или фреон – защо не?


Графични платки, охладени от вода, Пелтие или фреон – защо не?


Дълго време алтернативното (на въздушното) охлаждане при графичните платки бе табу. Дори запалените фенове не смееха да използват нещо по-сериозно, за да понижат температурата на ядрото на 3D ускорителя си. От 4–5 години насам, може би и поради постоянно завишаващите се нива на топлоотделяне, доста от потребителите решиха да посегнат към алтернативите, една от които е водното охлаждане. Много хора сметнаха, че добавянето на още малко маркучи и воден блок за графичното ядро няма да създаде голям проблем за вече изградения воден кръг. И бяха много прави. Реално самият графичен чип не отделя кой знае колко топлина, че да затормози един добре изграден воден кръг. Поради тази причина завишаването на температурите на системния процесор бе минимално, а понижението на температурата на графичното ядро – огромно.


В днешни дни използването на вода при охлаждането на графичната платка е нещо съвсем нормално. Ако все още се чудите дали да сложите водно на процесора на компютъра си, може би добавянето и на 3D картата в уравнението ще наклони везните към по-ефективния (но и в известен смисъл по-опасен) начин за справяне с топлоотделянето в машината ви. Ако имате вода на процесора, а графичната платка се охлажда дори с фабричния си охладител – също е време за промяна. Преминаването към H2O ще помогне не само за по-ниски работни температури, но и за по-добро ниво на овърклока. Дори и да не сте се замисляли над този въпрос досега или повишаването на температурите да ви е плашело, проблемът вече няма да е налице.


Въпреки добрите възможности на водното охлаждане някои хора смятат за недостатъчен факта, че ядрото ще работи на не повече от +50 С (много прилична температура, както и да го погледнем). За целта може да добавим Пелтие елемент – тук обаче идва моментът с изолация против конденз и по-сериозно PSU, което да може да го захрани. Това решение бе актуално преди 5–6 години, когато фреоновите охлаждания нямаха сегашното разпространение.


Изграждането на комбинацията “вода + Пелтие” за графично ядро е сравнително лесно поради по-големите възможности за инсталация и липсата на нужда от сериозен Пелтие елемент. Естествено, рискът е още по-голям в сравнение със само водно охлаждане, но пък преминаването към отрицателните температури ще ви даде възможности за овърклок, за които не сте и помисляли. Въпреки това препоръчвам подобни изпълнения да се правят само от доста запознати с материята хора.


“Вода + Пелтие” бе доста популярно решение, докато фреоновите охлаждания не навлязоха по-сериозно в света на компютърните системи. В момента съотношението “вода + Пелтие” срещу фреон е вероятно 1:10 или дори 1:20. Това е така, защото фреонът е доста по-лесен за поддръжка и използване. Инсталацията върху графичната платка е малко по-трудна поради нуждата от специално проектиран изпарител, но и това се прави. Изолацията вероятно ще е сравнително лесно занимание, но трябва да се внимава да не се получи конденз, който да попадне в слота на ускорителя и да причини повреди дори по самата дънна платка. Използването на фреон ще доведе до още по-ниски работни температури и овърклок. Както и да го погледнем обаче, фреонът е още по-сложно изпълнение и от “вода + Пелтие”, особено поради цената си.


Разбира се, има го и моментът с течния азот, където обаче нещата са толкова сложни, че дори не искам да се впускам и да ви обърквам с понятия и начини за постигането на -190 С. Да, това са уникално ниски температури, но вероятността да си повредите някоя ръка (или крак) е толкова истинска, колкото много от вас не предполагат. Пък и за едно 10-минутно изживяване и нов рекорд в 3D MARK едва ли си струва да издевателствате върху новата си графична платка. Освен това е доказано, че 99,9 % от потребителите нямат никакво желание да го правят.


Какво да направите – водното решение е един много реален и постижим заместител на въздушните охладители, а съотношението цена/ефективност се вдигна прекалено много, за да се замисляте още дълго. Особено ако притежавате много бързи и много шумни ускорители, които имате желание да видите работещи при още по-високи честоти. Що се отнася до “по-сериозните” варианти – всяко си има своите предимства и недостатъци, но охлаждането на графичен ускорител е много по-сложно от това на процесора на компютъра ви, поради което прилагането му е удачно само в доста специфични случаи.

About the author

Редактор

Leave a Comment