Монитори

Дисплей с въглеродни нанотръби

Written by Редактор

След като разгледахме SED дисплеите в един от предишните броеве на вестника, както и възможностите за тяхното приложение, идва време да ви представя една нова и интересна разработка на Samsung. Става въпрос за дисплеи, използващи въглеродни нанотръби, чрез които е възможно комбинирането на луминофорната технология (както и при SED) с дебелина на екрана от едва няколко сантиметра. И докато производството и практическото навлизане на SED се затруднява от необходимостта от изцяло нови производствени линии, дисплеите с въглеродни нанотръби ще използват вече съществуващите.


 


От доста време насам производителите на дисплеи упорито търсят алтернативи на станалите вече класически CRT и LCD екрани. За съжаление повечето разработени подобни решения имат доста сериозния недостатък да са скъпи, което сериозно ограничава тяхното използване. Свеж полъх в тази насока представляваше наскоро обявената разработка на SED дисплей, но докато дойде времето да го видим изложен на рафтовете в магазините, ще мине известно… време. Освен SED някои от основните варианти за заместители на CRT/LCD решенията с големи размери представляват плазмените дисплеи (скъпи, къс живот), използването на LED (скъпи, сложна управляваща логика) или дори разноцветни крушки (непрактично, скъпо). Очевидно е, че съществува нужда от разработка на качествено ново, сравнително евтино решение за производството на дисплеи с големи размери. В случая интерес представлява разработената от Samsung технология, при която се използват въглеродни нанотръби. Чрез тях, подобно на електронните преходи при SED, се излъчва сигнал към точно определен пиксел от екрана. В случая технологията е наречена Field-Emitter Displays, или FED.


Въглеродни нанотръби?



Нека отделим малко време, за да поясним какво представляват т.нар. въглеродни нанотръби и каква всъщност е тяхната роля в случая. Съвсем доскоро се е смятало, че възможните състояния на въглерода са само две – графит и диамант. Всъщност изразът “съвсем доскоро” в случая е относителен, тъй като през 1952 г. бива открита и трета форма на въглеродните молекули, която има форма на изключително миниатюрна тръба с диаметър около 1 нанометър. Въглеродните нанотръби са най-здравият известен материал, но това всъщност не е толкова важно, защото в момента не ни интересува.


Приложението, за което говорим, представлява заместването на класическите три електронни пушки с въглеродни нанотръби при CRT екраните. Подобно на SED дисплеите, при които за всеки пиксел от екрана съществува излъчваща точка, и тук за всеки един пиксел се използва въглеродна нанотръба, извършваща тази дейност. Един от плюсовете в случая е, че всеки пиксел от екрана ще разполага със собствен “излъчвател”, което води до доста по-бързото обновяване на изображението. Също така благодарение на този факт ще е възможно изключително точното и контрастно предаване на изображението, за разлика от класическите CRT тръби.


Освен това приложение на въглеродните нанотръби, в Samsung разработват и използването им като заместител на подсветката в LCD екраните. Към момента класическата подсветка съставлява от 25 до 40 % от цената им, като расте пропорционално на диагонала. Понеже използването на нанотръбите ще бъде по-евтино решение, тяхното приложение в тази област съвсем не звучи невъзможно. Сред плюсовете на технологията е не само по-ниската цена, но и значително по-ниското им енергопотребление, както и високата степен на светимост, която тя осигурява. Последното е особено важна характеристика на LCD дисплеите, по която те все още отстъпват на CRT тръбите.


Затишие пред буря


Засега е рано да се каже коя от всички изброени технологии ще спечели битката, но със сигурност съществуването им може само да ни радва. Дали практичното решение ще се окаже SED (Surface-conduction Electron-emitter Display), FED (Field-Emitter Displays), или LED (Light Emitting Diode), тепърва предстои да разберем. При всички случаи обаче, що се отнася до “екранните” технологии, следващата година се очертава интересна.


Добрил Доков


About the author

Редактор

Leave a Comment