Други

DDR3 – еволюцията продължава Предварителни тестове на Corsair XMS3 DHX 1333 MHz

Written by Редактор

Когато си говорим за промени при чипсетите, процесорите и голяма част от другите компютърни компоненти, невинаги човек се сеща за оперативната памет. Не само поради факта, че там еволюцията протича с доста по-слаби темпове, но и поради факта, че повечето потребители обръщат внимание повече на обема памет, отколкото на вида й. А пък за скоростта изобщо и не коментираме – тук нещата са още по-сложни. Дали DDR333, DDR400, DDR600, DDR2-800, или дори 1066 MHz – само ентусиастите и феновете на овърклока живо се интересуват от точните стойности. И докато разчитаме на понижаване на таймингите при DDR2, в момента на пазара бавно, но славно започва да навлиза новата генерация – DDR3. Позната на много производители на графични карти, DDR3, що се отнася до използването й за системна памет, е на едно малко по-различно ниво.


Преминаването от SDR към DDR бе отбелязано като първата по-сериозна промяна при предаването на данни – вече данни можеха да се обработват на всяка полувълна на сигнала, което водеше до два пъти по-бърза работа. Така 200 MHz ефективно се превръщаха в 400, поради което DDR400 паметите всъщност оперират на 200 MHz, а DDR333 – на 166. При технологията DDR SDRAM честотата на клетките на паметта и на входхо-изходните буфери бе еднаква, като за DDR400 и двете са 200 MHz. Преминаването към DDR2 бе съпроводено с удвояване на реалната честота на I/O буферите и със запазване на честотата на клетките. Така клетките на DDR2-533 паметите работят на 133 MHz, докато I/O буферите вече оперират при 266 MHz, a оттук получаваме и ефективните 533 MHz. Ако вземем за основа честотата на клетките, при DDR2 имаме ефективно четворно увеличение на пропускателната способност на предаване на данни (четири бита за всеки такт), но всичко това е казано на теоретична основа. Реално, ако съпоставим честотите на DDR1 и DDR2, се оказва, че при 800 MHz ефективни клетките при DDR1 ще работят на 400 MHz, докато при DDR2 ще са на 200 MHz.



Повишаването на латентността при DDR2 работи точно в обратната посока на ефективната честотна лента, поради което при стандартни настройки и еднаква честота DDR1 доста време имаше предимство. Това, с което DDR2 успя да преодолее недостатъците си, бе доста по-високата честота, понижаването на латентностите и, разбира се, понижената консумация (породена от по-ниската честота на клетките на паметта).


Какво става при DDR3? Много просто, нещата отново се повтарят: честотата на клетките се запазва същата, но ефективният трансфер се удвоява, като така за DDR3-1600 паметта имаме 200 MHz за клетките и 800 MHz за I/O буферите. Ако направим директно сравнение с DDR2, зависимостта DDR–DDR2 е приложима: DDR2-800 и DDR3-800 ще се различават по основната тактова честота на клетката, на буферите и латентностите – 200 към 100, 400 към 800, а що се отнася до латентността, това е една още по-сложна материя. При DDR3 ще видим нови висини в таймингите на паметта, като според JEDEC за DDR3-1600 са официално зададени 9-9-9-27. За феновете на DDR1 и 2-2-2-5 и DDR2-800 и 3-3-3-9 използването на 9-9-9-27 е направо главозамайващо. Но както вече стана дума, едните латентности не определят сами нито теоретичната, нито реалната честотна лента, която можем да постигнем при използването на DDR3 при съответната честота. Естествено, DDR2-800 памет при тази честота и тайминги 3-3-3-9 ще демонстрира много по-ниска латентност в наносекунди спрямо DDR3-800, но докато DDR2 вече започва да показва слабости, що се отнася до постигането на сериозни честоти (без използването на прекомерно напрежение и прекомерно охлаждане), за DDR3 играта тепърва започва – анонсирани са стартови честоти до 1666 MHz, което е доста непостижимо при стандартни условия за DDR2 в момента. Така да се каже, сагата “Дали DDR, или DDR2” започва отново, но по един по-нов, еволюирал начин.


За да получа предварителни впечатления за възможностите на DDR3, използвах предоставените ми 1 GB модули на Corsair от фамилията XMS3 DHX и по-точно варианта TWIN3X2048-1333C9DHX G, предлагащ номинална честота от 1333 MHz при основни тайминги 9-9-9-24. Интересно е да се отбележи, че изискваното напрежение е номиналното според стандарта – 1,5 V. Нека тези стойности не ви стряскат, защото, както се вижда от таблицата с резултатите, латентността е нещо съществено, но не е най-важният елемент, който определя производителността на паметта.



Понеже DDR3 съвместимите дънни платки все още навлизат на пазара, засега ще се примирим с наличната MSI P35 Neo Combo, която притежава хибридни възможности – работи както с DDR2, така и с DDR3. Точно на тази платка съм направил и няколкото теста в различни конфигурации от честота и латентности с цел определяне на някакви предварителни нива, що се отнася до производителността на паметта. Казвам предварителни, защото, както се получи преди време при DDR2, тепърва ще виждаме технологията да се подобрява и скоростта да расте. Затова не приемайте резултатите за чиста монета, а и съвсем скоро ще ви предложа доста по-подробно изследване на възможностите на новата DDR3 памет.


Тестовете


Както вече споменах, дънната платка е MSI P35 Neo Combo, а DDR3 паметта е Corsair DDR3-1333 DHX. Към тях, за сравнение с “остарялата” DDR2, ще приложа и вeрните ни DDR2 тестови модули, отново на Corsair – Dominator 6400C4D, способни да работят на 800 MHz, при агресивните тайминги 3-3-3-8. Тези компоненти са допълнени от процесор Core 2 Duo E6400, работещ на 2,66 GHz при настройки 8 х 333, Radeon X1950 Pro графичен ускорител, както и 320 GB Seagate Barracuda 7200.10 твърд диск и захранващ блок EPS 12 V 500 W Zippy.


Като тестов софтуер подбрах следните приложения – Everest Ultimate Edition 2007 (от него се стартират Memory Latency и Read/Write Performance); SiSoftware SANDRA XI (използват се Memory Latency и Memory Bandwidth); ScienceMark 2.0 (притежава отделен Memory Benchmark с определяне на латентността и пропускателната способност на паметта); WinRAR и 7Zip – две приложения, които са много чувствителни към промяната на честотите и таймингите на паметта.


Резултатите може да видите в приложената таблица.



Аз лично очаквах DDR3 да се представи по-зле. Нещо като първите резултати на DDR2, когато излезе на пазара и DDR направо я размазваше по всички параграфи. Сега обаче положението е доста по-различно и предварителните тестове на DDR3 изглеждат доста обнадеждаващи. Имайте предвид, че дънната платка MSI P35 Neo Combo работеше с последния beta BIOS (ver 2.3), който се оказа доста по-добър от стандартния ver.1.0. Въпреки това налице бяха някои проблеми с работата с таймингите както на DDR3, така и на DDR2 модулите. Тестовите ни памети Dominator 6400C4D многократно са демонстрирали стабилна работа при 800 MHz и латентности 3-3-3-8 (и подадено напрежение от 2,2 V), но в случая платката Neo отказа да работи при cas3 и затова в таблицата виждате резултати при настройка 4-3-3-9. Вероятно същият проблем се появи и с DDR3 модулите (естествено, говорим за по-висока стойност на cas latency), но това тепърва ще се установява при по-нататъшни тестове и сравнения.


Ако разгледаме конкретните резултати и направим съпоставка, ще видим, че DDR3 със своята висока честота от 1333 MHz не може да се използва ефективно при системна шина от 333 MHz (1333 MHz QDR FSB). Възможностите на Intel FSB са теоретични 10,2 GB/s, а 1333 MHz DDR3 реално в едноканален режим притежава пропускателна способност от около 12 GB/s. Получава се нещо като проблемите на процесорите AMD K7, където слабата шина възпираше двуканалния режим на паметта да покаже истинските му възможности. Сега, при DDR3, много ясно се забелязва как и при понижаване на латентността до 8-8-8-20 подобрение в производителността почти няма. Дори настройка 8-7-7-18 не бележи допълнително повишение. Изглеждап 333 MHz FSB са прекалено слаби за възможностите на 1333 MHz DDR3. От това обаче може да спечели интегрираният в чипсета графичен ускорител, за който съм сигурен, че спокойно ще поеме оставащата пропускателна способност и ще я усвои докрай. При по-сериозни честоти на DDR3, както и при по-оптимизирани тайминги може да се каже, че вградените 3D чипове ще имат възможност да се възползват от много сериозна честотна лента за своите нужди.


Преминаването към 1067 MHz показва логичен спад в скоростта, но чрез оптимизиране на латентностите се вижда, че производителността се запазва в голяма степен. Така потребителите, които не могат да си закупят от по-бързите 1333 MHz модули, все пак ще имат възможност да се радват на подобренията на DDR3 и с 1067 MHz чипове. Естествено, отново за целта ще трябва системната шина да е на поне 333 MHz, защото работата при 266 MHz отново ще убие интригата и оттам и ползата от всичките тези гигабайти, които DDR3 може да осигури. При настройки 7-5-5-15 (постигнати при 1,9 V) и 1067 MHz, производителността е доста близко до нивата, показвани от 1333 MHz вариант на тестове. Имайте предвид, че MSI P35 Neo Combo определено не е най-овърклокърското дъно, така че на по-върховите модели на MSI и конкурентите им със сигурност ще могат да се постигнат и по-добри резултати.


Слизайки надолу по честотата, стигаме и до 800 MHz, където вече спокойно може да намесим и DDR2 паметта. Това е вярно и за 1066 MHz, но за такава честота се изискват определен подбор от модули, които притежават сериозна цена и не са по джоба на всеки. Пък и са от по-овърклокърските памети, които не работят на много стегнати тайминги за сметка на честотата. При 800 MHz направихме тестове както при идентични тайминги, така и при доста агресивни за DDR2 (DDR3 няма как да работи при стойности като 4-3-3-9, например). Използваните 5-5-5-15 показват, че DDR3 е повече от адекватна на DDR2 и показва сходна производителност – това не бе така, когато сравнявахме DDR и DDR2 при еднакви честоти и латентности. Естествено, превключването на DDR2 в малко по-агресивен режим води до съвсем леко подобрение, но все пак имайте предвид, че където DDR2 вече почти опира в границите на технологията, там DDR3 е още в началото си.


Какво означава всичко това? Определено DDR3 показва много агресивност, що се отнася до борбата с DDR2 и сравнението на двата типа памет. В момента нито цената, нито достъпността на модулите памет и дънните платки не са в плюс на DDR2, но и това ще се промени скоро. През следващите месец-два ще се появят доста повече съвместими дънни платки (поддържащи само DDR3 формата), а и повече производители на памет ще предложат на своите клиенти по-голямо разнообразие от модули и работни честоти. Хубавото в случая е, че паметта Corsair DDR3-1333DHX ще ни позволи по-задълбочени изследвания на технологията. В някой от следващите броеве на вестника (а и на списание “Софтуер & Хардуер”) очаквайте по-сериозна информация и сравнение с DDR2.


Тодор Богданов


Авторът благодари на фирма “Солитрейд” за предоставените MSI P35 Neo Combo и Corsair XMS3 DDR3-1333C9HDX.

About the author

Редактор

Leave a Comment