Памети

DDR2 – история на технологията

Written by Редактор

Началото на DRAM датира отпреди много години. За разлика от другите основни компоненти в компютърната система, оперативната памет никога не е изглеждала като няколко големи шкафа, свързани помежду си. Естествено, познатите ни днес платки с чипове също са едно много късно развитие на оперативната памет. И както преди години на гребена на вълната бяха Fast Page Mode (FPM) или EDO (Extended Data Output) паметите, сега, след като преминахме през SDRAM и DDR1, на власт бавно, но сигурно идват DDR2 модулите. А причините за това са много.


Една от тях се нарича… Intel. Процесорният гигант от няколко години работи сериозно в посока на позиционирането на DDR2 като водеща памет на компютърния пазар. Още с въвеждането на чипсетите i9xx бе ясно, че DDR вече е една отживелица за компанията. Вярно, първите версии на i915 предлагаха възможности за работа с DDR1, но реално това бе по-скоро една нежелана съвместимост (поради слабото развитие на DDR2), отколкото добре премерен и замислен ход на Intel. Но както добре се вижда, Intel ненапразно са инвестирали в популярността на DDR2, която расте с всеки изминал ден. Особено след решението на AMD да преминат към DDR2. Така и двата големи производителя на x86 съвместими процесори в момента залагат предимно (или дори изцяло) на DDR2.


Но каква беше може би главната причина да се появи DDR2? Отговорът е еднозначен и логичен – скоростта. Видя се, че DDR1 има определени ограничения, които налагат по-ниски (спрямо DDR2) работни честоти, по-високо захранващо напрежение и много други такива недостатъци. DDR1 има едно-единствено предимство – ниските латентности, с които могат да работят определени модули. Това осигуряваше по-добрата производителност на DDR1 при появата на DDR2, когато само DDR2-400 и DDR2-533 модули бяха налични на пазара на памети. Тогава DDR1 определено бе по-бързият вариант, но с развитието си DDR2 започна бавно, но сигурно да повишава работната си честота до 667 MHz, после до 800 MHz, а в момента можем да видим модули, които работят на честота над 1 GHz. Това, в сравнение с максималните 600 MHz, фабрично постигнати от DDR1 с помощта на доста високи тайминги, определено показва, че DDR2 е паметта с главно “П” в момента.


DDR2 постига повишение на честотите не само поради използването на по-нова технология. Новости като on-die termination, прихващащи буфери, но и по-високи латентности са едни от най-познатите промени спрямо DDR1. Прихващащите буфери на DDR2 вече са 4 бита, в сравнение с 2 бита при DDR1 и 8 бита при DDR3 (която все още се използва само при графични ускорители за памет за съхранение на текстури). При DDR2 вътрешната честота на чиповете е два пъти по-ниска, отколкото при DDR1. Ако вземем за пример DDR2-800 памет, вътрешната честота е равна на 200 MHz, докато I/О (вход–изход) честотата е равна на 400 MHz (резултантно получаваме 800 MHz DDR поради възможността за извършване на две операции с паметта за един такт).


Означението на DDR2 паметите се извършва по следния начин – ако става дума за DDR2-XXX модул, се дава ефективната честота, на която работи. Следователно в горния пример DDR2-800 означава 800 MHz ефективна честота (2 х 400 MHz). Въпреки това стандартът притежава и друг начин за маркиране – PC-XXXX, като в случая става дума за теоретично постижимата честотна лента от съответния модул. Така например като PC8500 ще бъде означена тази памет, която работи на 1066 MHz тактова честота. А пък модул DDR2-667 като маркировка е еквивалентен на PC5400.


Реално постижимата честотна лента в много голяма степен зависи от самата компютърна система, чипсета на дънната платка (или процесора, ако става дума за процесор AMD K8), както и от таймингите (латентността) на модула. Поради самата технология на DDR2 понякога може да се случи така, че маркирана като по-бърза памет (например 800 MHz) всъщност да е по-бавна или еднакво бърза в сравнение с по-бавна памет (например 667 MHz) поради използването на много олекотени тайминги при по-бързата (5-5-5-15) и много агресивни при по-бавната (3-3-3-9). Поради това е важно да внимавате какво купувате и да не се водите главно от честотата.


В момента единствените официално стандартизирани спецификации от JEDEC за DDR2 са DDR2-533 или PC4200. Всички вариации с по-висока честота са единствено и само собствена маркировка на производителя по неофициално приетия начин за означение. Същото важи и за DDR1 паметите с честоти над 400 MHz DDR. Всички други варианти, като DDR433 до DDR600, са неофициално маркирани от производителите. Липсата на утвърдени и официални спецификации от страна на JEDEC се обяснява с това, че доста от фирмите не спазват тези утвърдени правила и правят различни по вид модули, по-скоро съобразени с търсенето на пазара в момента.


Навлизането на DDR2 не стана с пускането на чипсетите i9xx на Intel. Реално графичните карти бяха първите, които “опитаха” новата технология. Все пак трябва да уточним, че GDDR2 при 3D ускорителите не е това, което виждаме в момента като DDR2 модули. Някои от основните и отличителни белези на DDR2 липсват и затова GDDR2 е нещо като хибрид между DDR1 и DDR2. Основен недостатък бе използването на високо захранващо напрежение (наследство от DDR1) и модулите загряваха доста. Първата употреба на GDDR2 бе при FX5800 ускорителите на NVIDIA, но компанията бързо видя проблема и FX5900 и FX5950 използваха много бързи DDR1 модули.


Оттогава употребата на DDR2 при графичните платки е доста ограничена. Преди усъвършенстването на технологията някои компании предпочитаха GDDR2 като по-евтин вариант на навлизащата на пазара GDDR3. В момента обаче повечето 3D ускорители, комплектувани с DDR2, всъщност притежават истинска DDR2 памет, а не варианта GDDR2, главно поради по-добрите възможности на DDR2, а и поради вече ниската й цена. Въпреки че не може да достигне GDDR3 като честоти, в момента DDR2 демонстрира достатъчно добри възможности, за да се използва умело в по-евтините варианти на графични карти от среден клас.


DDR2 е паметта в момента. Няма две мнения по въпроса. DDR1 определено се износи достатъчно много, но при такава сериозна и дългогодишна експлоатация нямаше как да не стане така. DDR2 е едно съвсем логично еволюиране на оперативната памет за компютърните системи и е добре, че повечето потребителите се насочват към нея, а не продължават да робуват на остарялата вече DDR1 платформа. Поради тази причина дори и AMD, един от големите привърженици на DDR1, преминават изцяло към DDR2, което допълнително ще помогне за установяването на DDR2 като стандарт за оперативна памет за компютърна система от който и да е клас – домашни компютри, работни станции или сървъри.


Едно от големите предимства на DDR2 е във възможностите за създаване на много и различни типове памет с различни възможности – по-евтини модули с по-ниска честота или завишени тайминги (поради използването на по-слаби чипове памет) или пък по-сериозни версии с по-големи възможности, но и с по-висока цена. Важното в случая е, че съществува голямо разнообразие, което скоро ще нарасне още повече. А от това печели единствено потребителят.


Тодор Богданов

About the author

Редактор

Leave a Comment