Периферия

D-Link Rangebooster N 650

Written by Редактор

 

Моделът Rangebooster N 650 на D-Link предлага поддръжка на протокола за безжична връзка 802.11n. Благодарение на това рутерът може не само да увеличи значително размера на покриваната от него площ, но и да повиши сериозно осигуряваната скорост на трансфер. Макар все още Draft n да е в началото на широкото си разпространение, на пазара ще се появяват все повече устройства, които го поддържат, и съответно тяхната цена тепърва ще намалява.







Rangebooster N 650 на D-Link представлява стандартен W-Fi рутер, който освен със способността да осигурява безжична връзка на устройствата разполага и с 4 гнезда, в които могат да се свържат обикновени LAN кабели. Благодарение на това към устройството в локалната мрежа, изградена от рутера, може да се включи например компютър, изпълняващ ролята на мултимедиен сървър. Една от по-важните негови характеристики е поддръжката на протокола 802.11 Draft n, което не е за пренебрегване, понеже ще има като резултат сериозно повишение на скоростта на трансфер.




Инсталация и конфигуриране


Устройството използва външно захранване и разполага с три антени, с които осигурява Wi-Fi връзка. Инсталирането му е изключително лесно – необходимо е единствено рутерът да се свърже към външния свят чрез поставяне на мрежовия кабел от интернет доставчика в съответното гнездо и да се включи захранващият кабел. Самото устройство индикира статуса си чрез LED на предния панел – разполагаме със светодиоди за външната връзка, за безжичната мрежа и т.н.




fig 1.tif




Настройването на рутера може да стане по два начина – чрез използване на съответното ръководство, и с ръчно задаване на стойностите. Тук е моментът да отбележа, че той идва с ръководство в цифров вид, записано на CD. Проблемът в случая поне за мен, се явява автоматичната промяна на настройките на системата от програмата, която всеки път се стартира сама при поставяне на диска в устройството. Оттам нататък свързването към рутера става чрез уеббраузър, с въвеждане на неговия адрес, който по подразбиране е 192.168.0.1. Секциите за настройка на устройството са разделени на четири основни групи. Това са нормалните мрежови и Wi-Fi настройки в секцията Setup, по-задълбочените в Advanced, различни инструменти в Tools и, накрая – информация за рутера в Status.


В Setup разполагаме с избор между това дали да използваме помощник при настройките, или да ги зададем ръчно на съответните места. Тъй като първото в случая не ни интересува, нека обърнем малко внимание на втория вариант. След като го изберем, ще получим достъп до това какъв да бъде IP адресът на рутера спрямо външния свят, както и в поддържаната от него мрежа. Също така от тук се настройват стойностите за безжичната мрежа, например тип (802.11b/g или draft n) и сигурност. Между другото, поддържаните стандарти за кодиране на паролата са както WEP (при който не може да се ползва 802.11n), така и WPA и WPA2.




fig 2.jpg




Доста по-сериозни настройки имаме в секцията Advanced. Тук разполагаме с възможност да променим статуса на защитната стена на рутера, както и да активираме пренасочването на пакетите през различните портове. Друга интересна функция, която можем да използваме, е т.нар. QoS Engine. Благодарение на нея ще елиминираме лага по време на игра например. Сред другите любопитни и полезни функции на рутера, които можем да конфигурираме в тази секция, са виртуалният сървър, филтриране по МАС, IP или уебадрес, и др.


В този раздел заслужава да отбележим и възможността за задаване на различен МАС адрес на рутера, както и за промяна на мощността на Wi-Fi радиосигнала.


В секцията, наречена Tools, имаме подръка различни инструменти, с чиято помощ може да следим логфайла на рутера, а също и да съставяме график, според който да се извършват някои задачи. Последната функция е доста полезна, понеже дава възможност да се активира например ограничаване на посещаването на някои уебадреси в посочен от нас часови диапазон. Сред другите полезни инструменти са например възможността за задаване на пинг към определен от нас IP или уебадрес, както и помощник за ъпдейт на фърмуера на устройството.


Последният раздел тук е Status. В него може да видим какво е моментното състояние на рутера, както и активните свързали се към него потребители, независимо дали става въпрос за Wi-Fi или за нормалната мрежа.




Тестове


За проверка на обхвата и скоростта, осигурявана от рутера, използвах три тестови точки, всяка отстояща на различно разстояние от устройството. Между точките и рутера имаше и различни препятствия, влияещи както на сигнала, така и на вероятната максимална скорост на трансфер. Първата точка беше при пряка видимост между устройството и безжичната мрежова карта. При втората, отдалечена на 15 метра от него, препятствията имаха формата на плътна стена от бетон с дебелина около 15 см. Третата точка отстоеше на около 25 метра от устройството, а препятствията бяха по-сериозни – две бетонни стени със споменатата дебелина.


Програмата, която използвах за тестовете, е PerformanceTest v6.0, притежаваща собствена функция за измерване на скоростта на трансфер по вътрешната мрежа. За целта използвах два компютъра, единият от които директно свързан към рутера чрез LAN кабел. В първата точка, намираща се най-близо до рутера, измерената скорост на трансфер беше 57 Mbit/s, което е един доста добър резултат. Във втората точка скоростта се понижи съвсем слабо – до 53 Mbit/s, което показва наличие на доста добър обхват и стабилен сигнал. В третата и последна точка скоростта на трансфер между рутера и мрежовата карта бе 40 Mbit/s.


В крайна сметка определено може да се каже, че Rangebooster 650 N представлява доста добра алтернатива на мрежовото окабеляване. С демонстрираните скорости на прехвърляне на информация, използването му като заместител определено няма да има за резултат видим спад в производителността.


Добрил Доков




Авторът благодари на фирма D-Link за предоставения безжичен рутер.

About the author

Редактор

Leave a Comment