Игри

Company of Heroes

Written by Редактор

Производител: Relic Entertainment


Разпространител: THQ


Сайт на играта: http://www.companyofheroesgame.com/


Платформи: PC


Минимални изисквания за РС: CPU 3 GHz, RAM 512 MB, VRAM 128 MB, HDD 7 GB


Жанр: Real Time Strategy


Прилича на: Sudden Strike, серията C&C, Warhammer


Да кажем, че темата “Втора световна война” не е преексплоатирана в игрите, е все едно да твърдим, че в кварталната кръчма сервират основно ориз с бамбук. На много от нас вече ни е писнало от повтаряне във филми, игри, че и книги, ако щете, за невероятния героизъм на Съюзниците, издевателствата на Оста и героичните битки между двете страни. Разбира се, въпросният епичен конфликт не е за подценяване и е хубаво да помним тази грешка, за да не я повторим, както са казали големите мозъци, но все пак – аре, нема нужда вече, a? В този ред на мисли, всеки път, когато погледна нова игра с героични момци с Шпагин/Томпсън/Манлихер или пък танкове на обложката, извръщам отвратен от пресищане поглед – като котарака ми, когато види поредната порция пилешки глави в чинийката си, отбелязващи факта, че пак не съм намерил време да си взема хонорара. Съответно подхождам изключително предубедено към подобни заглавия. В повечето случаи това ми черногледство се оправдава и все пак хубаво е, че има и изключения като това, за което ще ви разкажа в тази статия.



Company of Heroes (CoH оттук нататък) не е обикновена стратегия. Тя не е и обикновена игра за войната. CoH е нещо ново. Нещо, което никой не е очаквал, и нещо много, ама наистина много добро.Още в началото на тази статия искам да подчертая, че аз не съм някакъв особено зарибен почитател на стратегиите. В повечето случаи дори ги играя по работно задължение, с малки изключения. Някак си идеята “трупай ресурси/събирай армия/нападай или се защитавай” никога не е била дефиницията за могъщ геймплей лично за мен. За моя най-голяма радост не всички стратегии се придържат към този модел. Такъв е и случаят с СоН.


Ако сте играли Warhammer 40K, ще срещнете много познати елементи в това заглавие. Идеята за контролиране на определени точки от картата, които ви носят ресурси, беше застъпена и в предходната игра на Relic. Тук тя просто е взета и интегрирана отново по един прекрасен начин, разнообразяващ геймплея и определено откъсващ играта от RTS клишетата. И все пак малко се отплеснах, нека първо поговорим за историята.



В СоН отново ще бъдете намесени в така познатия ни момент от Голямото мазало, а именно десанта в Нормандия и последвалите от това събития, които обръщат хода на войната и довеждат до победата на Съюзниците. Едва ли някой ще се изненада, ако ви кажа, че играта започва с десанта на Омаха Бийч и кървавата касапница, позната ни още от “Спасяването на редник Райън” и пресъздадена по един особен Спилбъргов начин оттогава насам нееднократно. Ще трябва да изпълните 15 мисии, които обаче много рядко се придържат до основата на геймплея при подобни игри, състояща се в доктрината “Издири и унищожи”. Ще имате мисии, в които ще трябва да елиминирате определено количество врагове; мисии, в които ще трябва да задържите определена точка достатъчно дълго време, докато вашите съюзници изградят адекватна защита срещу постоянно прииждащите сили на Оста; мисии, в които ще трябва да елиминирате по определен начин определена бойна техника на врага. Още тук си проличава, че това не е нормална стратегия. Но не само мисиите са това, което определя този факт. Както обикновено в една игра, основна роля има геймплеят.


Геймплеят на СоН не претендира за нещо абсолютно иновативно и невиждано досега, но определено може да се бори за титлата “Най-зарибяващ геймплей в RTS”. В играта, за разлика от повечето й подобни, не всичко са ресурсите и численото превъзходство. Като говорим за това, ресурсите са три: Manpower, Ammunitions и Fuel. В зависимост от това колко и какви точки контролирате получавате съответните благини от тях.


Имената дори и на английски говорят сами за себе си, и все пак, Manpower-ът си е живата човешка сила. Указва доколко можете да увеличите своята армия. Тук е моментът да споменем, че в СоН за управлението на всяко превозно средство, съоръжение или дейност, като ремонт например, ви трябва жива, човешка сила. Освен това не очаквайте да командвате войниците си индивидуално. В тази игра управлявате взводове, като всеки взвод ви е като отделна единица и съществува като такъв до момента, в който не умре и последният му войник. Ако имате и един жив редник във въпросното подразделение, то може да го попълните до пълна функционалност, стига да имате от необходимия ресурс. Ammunitions е ясно какво означава. Дава ви достъп до някои специални умения на подразделенията, които ви позволяват да елиминирате тежките бронирани машини. Fuel пък е ресурсът, който използвате за добиването, или по-скоро “призоваването”, на тези машини, както и за строежа на сгради и съоръжения.



Като цяло СоН не е благосклонна към еднотипната и заучена игра. Основните тактики на трупане на ресурс и изграждане на защита, ако сте дефанзивен играч, съответно ръш с много единици, при положение че предпочитате нападението, тук не могат да бъдат осъществени. От една страна, при защитна игра не получавате достатъчно ресурси, тъй като не контролирате достатъчно точки. При атакуваща тактика пък рискувате да разцепите твърде много и без това сериозно ограничения си ресурс на човешка сила и по този начин да оголите тила си за крайно неприятни атаки.


Геймплеят е изключително гъвкав за стратегия и предполага много и бързо мислене, преценяване на ситуацията и адекватно реагиране. За щастие изкуственият интелект е на изключително добро ниво и не трябва да мислите и за това откъде точно ще минат и как ще се прикрият единиците ви, наред с тактиката по военните действия. Войниците се движат адекватно и реагират така дори под напрежение на вражески обстрел. Изключение в редки случаи прави бронираната военна техника – на танковете им се случва да не избират най-добрия път. Липсва им отработването на движение в група. Случва се две съюзнически единици да се опитат да минат през едно и също място по едно и също време и да се заклещят като (ще ме прощавате за израза) помияр и кучка пред квартален паркинг. Но това са бели кахъри и в никакъв случай не развалят тотално удоволствието от тази динамична, надъхваща и пристрастяваща игра.



Нека ви споделя и няколко думи за техническата част. Всъщност думата би могла да бъде само една – великолепна! Играта използва новия Essence Engine, който си заслужава да бъде видян. Войниците се движат плавно и достоверно, теренът е детайлен и всяка тревичка или храстче изглеждат чудесно. В допълнение на това е впрегнат добре познатият ни физичен енджин Havoc, който позволява всички препятствия на бойното поле да бъдат разрушавани особено ефектно, а моментите, в които пехотна мина или артилерийски взрив разхвърля окървавени човешки крайници, ще ви карат да се замисляте за гротеската и безумието на войната. Откъм звук играта печели безкрайни овации, и то не само заради перфектно написаната музика, но и заради адекватно звучащите и като никога недосаждащи реплики на единиците ви. Няма да стигне мястото да ви опиша чувството при игра, което дава прекрасното озвучаване, така че ви препоръчвам да го чуете.


Вярвам, че съм ви убедил колко много си струва да изиграете това заглавие. Затова не се бавете повече, ами бягайте към магазина и се хвърлете на бойното поле, за да изживеете и вие това, което думите са слаби да опишат.


Камен Дончев

About the author

Редактор

Leave a Comment