Операционни Системи

Ark Linux 2007.1 – лесен и достъпен

Written by Редактор


Ark Linux е сравнително нова Linux базирана дистрибуция, която е създадена през 2001 г. и оттогава активно се разработва от малък, но силно мотивиран екип. Основната разлика между Ark Linux и останалите популярни дистрибуции, например Slackware, Ubuntu или Redhat, се изразява във факта, че Ark е насочен към начинаещите компютърни потребители, които нямат опит с други Linuix базирани операционни системи. Дистрибуцията се предлага в два варианта – Home, който се инсталира по стандартния начин, и Live, представляващ жива дистрибуция. В настоящия материал ще разгледам стандартната версия на дистрибуцията заедно с нейните особености, плюсове и минуси.


За тестовете ползвах система с процесор Pentium 4, работещ на 3 GHz, с 1 GB оперативна памет, видеоадаптер AMD/ATI Radeon X800Pro, твърд диск Hitachi Deskstar 7K160. Ако смятате, че дистрибуцията X се инсталира по-лесно от Ark Linux, помислете отново! Изпробвал съм Mint, Freespire, PC Linux OS и Lindows и мога да гарантирам, че нито една от тях не се инсталира толкова лесно, колкото Ark Linux 2007.1! По подразбиране се предлагат няколко варианта за инсталация:


• Стандартна инсталация (System install) е режимът, който е активен по подразбиране. Ако предпочетете него, целият процес на инсталиране се свежда до няколко щраквания, но имайте предвид, че съществуващите дискови дялове (в случай че има такива) ще бъдат заличени, след което Ark ще оформи необходимите му дялове и ще се настани върху тях. Тази опция е перфектна, ако имате нов компютър без предварително инсталирана операционна система и не сте на “ти” с Linux базираните ОС (или дори с компютрите като цяло). Според документацията, при основния режим за качване (System Install) от потребителя не се изисква никаква интервенция по време на инсталацията и именно тук се крие чарът на тази дистрибуция.


• Втората възможност е бърза инсталация (Express Install). При нея Ark се инсталира върху нови логически дялове, които автоматично създава от неизползваното място на твърдия диск, дори и той да не е предварително разделен на дялове.


• При третия вариант – паралелна инсталация (Parallel Install), Ark Linux може да оразмери вече съществуващ DOS/Windows дисков сегмент (FAT16/32 и NTFS), след което се записва в новосъздадения дял.


• Тъй като дискът на тестовата ми система вече има каченa Windows XP ОС с общо два NTFS дяла, аз избрах последния вариант, а именно ръчен режим (Expert Mode), защото се опасявах да не затрия неволно съществуващите логически NTFS сегменти. По време на инсталирането в Expert Mode имате достъп до мениджъра за дяловете QtParted, който е нещо като аналог на GUI fdisk. Де факто това е графичен интерфейс, който е обвързан с конзолното приложение GNU Parted. В QtParted създадох два дяла за новата операционна система: 5 GB основен дял ext3 и 1 GB за буфера (Linux Swap) и ги форматирах. След това зададох на QtParted да качи бутмениджъра GRUB в MBR сектора, за да имам възможност за избор на операционна система по време на стартирането.


За да не скучаете, докато трае същинската инсталация, може да поиграете “Тетрис”! Интересното при Ark Linux е, че по време на инсталацията никъде не се изисква въвеждането на администраторска парола за администратора root. По подразбиране в Ark има два потребителски акаунта – администраторски (root) и потребителски (arklinux). В системата се влиза без задаване на парола, тъй като в началото такава липсва. Препоръчително е да защитите акаунтите с пароли от мениджъра за профилите, достъпен в контролния център на KDE. Важно е да се отбележи, че Ark Linux е така направен, че дори акаунтите да не са защитени с пароли, те не могат да бъдат достъпни от отдалечени машини, а само и единствено ако притежавате физически достъп до системата, т.е. тук не се крие потенциална пролука в сигурността.


Работна среда



По подразбиране в Ark Linux се използва десктоп средата KDE. При първото стартиране на операционната система се появява Kpersonalizer, който помага да конфигурирате десктопа си според своя вкус. В общи линии работният плот не се различава много от този, с който идва KDE по подразбиране, като изключим някои чисто козметични промени, например екранния тапет брандиран с логото на Ark.


Софтуер



След инсталирането тук ще намерите широк набор от приложения с всякаква функционалност, с едно изключение – липсва браузърът Mozilla Firefox. Вместо него разполагате единствено с Konqueror, който е и файлов мениджър. Добавянето на нови приложения, модули и библиотеки става елементарно, но за това – след малко. За предпечатна подготовка разполагаме със Scribus, а офис пакетът, разбира се, е OpenOffice. За електронна поща може да разчитате на Kontact и Кmail. Включени са още някои познати програми, например K3b, KTorrent, WPA Gui, Gwenview, Amarok, KMPlayer, RPM Installer. Повечето от приложенията са тясно интегрирани в KDE, понеже са QT базирани. Дори офис пакетът OpenOffice се слива с KDE визията.


Пакетни мениджъри



Любимият на мнозина apt е тук, а ако предпочитате работата с графично базирани приложения, на помощ идва интерфейсът Kynaptic, който от своя страна подава командите към apt. Лично аз веднага инсталирах Firefox и Kaffeine за броени секунди, ползвайки конзолната версия на приложението. С командите “apt-get install kde-i18n-Bulgarian” и “apt-get update” пък може да добавите и българска локализация за KDE, тъй като тя липсва по подразбиране в тази немска дистрибуция. След това българският език става достъпен в контролния център. Освен това тук имаме и RPM инсталатор, което още повече улеснява инсталирането на нови програми, ако те са във формат RPM.


Преносими медии


Ark Linux разпозна четири различни флаш памети, който имах подръка по време на тестовете, като дори ме уведоми за наличието им чрез приятно на вид балоново прозорче.


Конфигуриране


Еквивалентът на познатия от Windows контролен панел тук се нарича Mission Control и, общо взето, от тук може да конфигурирате всеки едни аспект на операционната система – от външния вид до активните системни услуги. Като цяло с модула Mission Control се работи лесно, но той притежава огромни възможности за конфигурирането на системата.


Проблеми


Единствените, които имах, бяха временни. Първият от тях е свързан с монтирането на NTFS дисковите дялове. То не става автоматично, – подозирам, защото ползвам SATA диск с общо два NTFS дяла: един Swap и един ext3 за Linux. След като редактирах файлa /etc/fstab на ръка, Windows дяловете станаха достъпни като /mnt/hard1 и съответно /mnt/hard2 дори и за потребителя arklinux, a не само за администратора root.


Другият проблем бе по-сериозен – след като рестартирах системата, GRUB ми предложи да зареди само и единствено ArkLinux, а опцията за стартиране на Windows XP не бе налице, макар да бях сигурен, че NTFS дяловете са непокътнати по време на инсталацията.


Всичко бе коригирано чрез добавянето на три реда в конфигурационния файл на GRUB, но това би могло да се окаже голяма пречка за начинаещите. Тоест донякъде успях да опороча идеята за лесна и безпроблемна инсталация поради собствените ми капризи. Все пак важното е, че всичко сработи както исках, само с редактирането на файла /boot/grub/grub.conf. За улеснение ви предлагам да разгледате и карето, където може да видите точното му съдържание, но имайте предвид, че то е валидно само за моята конфигурация.


Заключение


Ark Linux безспорно е страхотен избор, ако търсите начин да се запознаете с Linux и нямате вече качен Windows. С ръка на сърцето мога да кажа, че инсталацията трудно би могла да се улесни повече, като потребителят дори бива насочван с навигационни стрелки, от типа “щракни –> ТУК”. Също така, ако харесвате KDE, тази дистрибуция ще ви очарова, но феновете на Gnome едва ли ще я оценят по достойнство. Може да изтеглите Ark от www.arklinux.org.


/etc/fstab/dev/sda7 / ext3 noatime 1 1


none /dev/pts devpts gid=5,mode=620 0 0


none /proc proc defaults 0 0


none /dev/shm tmpfs defaults 0 0


/dev/sda8 swap swap defaults 0 0


none /sys sysfs defaults 0 0


/dev/sda5 /mnt/hard1 ntfs ro,users,owner,umask=0 0 0


/dev/sda6 /mnt/hard2 ntfs ro,users,owner,umask=0 0 0grub.conf


default=0


timeout=30


splashimage=(hd0,6)/boot/grub/splash.xpm.gz


title Ark Linux H2O (2007.1)


root (hd0,6)


kernel /boot/vmlinuz-2.6.22.3-1ark ro root=/dev/sda7 vga=791 video=vesa:pmipal,mtrr splash=silent quiet


initrd /boot/initrd-2.6.22.3-1ark.img


title WindowsXP


root (hd0,0)


makeactive


chainloader +1


 


Димитър Петков

About the author

Редактор

Leave a Comment