Хардуер

AMD, или как да загубиш години предимство

Written by Редактор

Не е тайна за никого, че микропроцесорната война между двата основни доставчика на x86 процесори – AMD и Intel, става все по-ожесточена (ако можем да я наречем така). Наред с това развитието при двете компании бележи солиден ръст и позволява постоянно да сме свидетели на нови и интересни продукти, които да се позиционират все по-близо до потребителя не само като цена, но и като ефективност и възможности за употреба. И ако допреди 2–3 години AMD имаше приятното предимство да диктува модата в десктоп сегмента (а донякъде и при сървърите), това вече не е така. И то от доста време. Intel, малко или много, се научи кое е важно за по-ефективното развитие на марката и от какво точно се нуждае масовият потребител.


Да вземем например преминаването от 90 nm към 65 nm чипове при AMD. Колко време отне – цяла вечност? Сигурно горе-долу толкова. Докато Intel съвсем прилично доставяше на широката публика своите чипове Core 2 Duo от сериите Е6000 и Е4000 (създадени по 65nm Low-K процес), в AMD се чудеха колко още могат да експлоатират 90 nm SOI процес, който впрочем се оказа много сполучлив. Дори Intel не извади 3,2 GHz процесор по първата версия на 65 nm Core архитектура (за Intel 90 nm си остана при Pentium 4/D), даже честотите бяха доста под тази граница. За сметка на това AMD съвсем спокойно създаде Athlon64 X2 6400+, който, ако се беше появил година по-рано, щеше да е сериозен противник на продуктите на процесорния гигант. Но не биде така.



Всъщност основните проблеми на AMD започнаха с желанието й да се опитва да направи първия истински четириядрен процесор. Какво значи истински (според AMD)? Монолитен кристал, който съдържа в себе си цялата логика и четирите ядра. Не “псевдоизпълненията” на Intel, които дори и в момента си работят прекрасно. Желанието да се направи архитектурата Barcelona (AMD K10) изигра лоша шега на AMD, която се забави сериозно. И след това се забави още малко, а през цялото това време Athlon64 X2 трябваше да държи фронта. Да, но архитектура на няколко години не може да се справя с най-новото от Intel, предлагащо висока честота, много добра логика и много кеш. Така да се каже, със старата пушка, AMD тръгна да лови новия дивеч. Това обаче нямаше как да се случи.


Но да се върнем на Barcelona и да оставим на мира хубавите Athlon64 X2. AMD имаше желание да пусне четириядрен чип и така да се изравни с Intel поне по брой на ядра, които се намират под процесорната капачка. Но това изобщо не е достатъчно, особено когато не можеш да достигнеш прилично ниво на тактова честота, с което да си конкурентоспособен. След като веднъж понижи заявените първоначално мегахерци с 200, след това го направи още веднъж и съм сигурен, че усмивките по лицата на шефовете на Intel са станали по-широки. Сега Phenom X4 е един нелош процесор, на който обаче не му достигат около 600–800 MHz, за да е конкурентноспособен. Както и да го погледнем, това са си цели 25 % под номиналната му честота.


Това обаче не беше единствената грешка на AMD. Вероятно всеки, дори малко запознат с микропроцесорната техника, човек знае, че двупроцесорен чип се прави по-лесно от четирипроцесорен. Така да се каже, в опита си да направят quad core в AMD се забиха още повече, а реално пазарът на четириядрените CPU в момента е около 10 % (поне по моментните виждания на Intel). За фирма, която изостава от пазара и има финансови проблеми, подобен ход не беше нещо кой знае колко интелигентно. SMP изработката, която Intel използва в момента (две ядра под една капачка) е много по-удачна с оглед на по-ефективното оползотворяване на наличните производствени капацитети и силициеви продукти.



Вместо да съберат две ядра Brisbane и да предложат евтин Athlon64 X4, който със сигурност ще има както честотните, така и производителните възможности да се опре на Core 2 Duo/QUAD, в AMD решиха, че е по-умно да се вкарат в куп проблеми, като първо отделят пари и време да създават технологията “4х4” (от която в крайна сметка нищо не излезе), а после да обещават невероятни възможности на архитектурата AMD K10, която за момента в действителност няма нищо общо с тези обещания.


От друга страна, дори и да има огромно желание да представи Phenom X2 или Phenom X3 на всеобщата публика, AMD просто не може да си го позволи. Причината е, че затрудненията с ядрото В2 спират компанията да предлага достатъчно бройки Phenom 9500 и Phenom 9600, а и цената на тези два продукта бързо падна под психологическият натиск, насочен към AMD относно TLB проблема с новите чипове. Така да се каже, в момента компанията не само че не може, а и не иска да предлага ново поколение двуядрени процесори. И отново Athlon64 X2 ще трябва да удържа позициите, независимо дали може или не. Неслучайно се появиха отново нискочестотни процесори Athlon64 X2 (3600+ и 3800+) при цени под $50. Натискът от страна на Intel е все по-сериозен, особено след появата на двуядрения Celeron Dual Core.


В момента да си фен на AMD е една от най-тежките задачи. Аз като такъв (винаги съм бил pro-AMD по много причини, но поне съм обективен) се опитвам да оправдая действията на AMD, но за някои неща определено не ги разбирам. Знаете ли, че процесорът Core 2 Duo при пускането му на пазара е имал около 120 малки или по-големи “грешки”, които обаче Intel тихомълком поправя с микрокод ъпдейт, без много да се жалва и обяснява на своите клиенти. AMD обаче, не стига че не е в добра позиция, но и си вкара още един автогол, като обяви TLB грешката на всеослушание – един вид, ето, ние сме честни с вас, вижте колко сме откровени и си признахме веднага! Вероятно един или не повече от 10 потребители, закупили продадените до момента Phenom X4 процесори, ще срещнат TLB проблема. Такава “грешка” дори не можем да я съотнесем към достатъчно адекватен процент (или по-точно към части от процента).


Последната капка, която може би ще накара чашата да прелее, е информацията относно забавянето на двуядрените 65 nm процесори. Ако сте запознати с кодовите имена на AMD, Kuma е това, което обозначава двуядрения модел (вероятно на Phenom X2). Той все още не се е появил и може и да го почакаме (проблемите с Phenom X4 изобщо не са малко), а заместникът на Kuma, притежаващ звучното Regor, може би ще излезе на пазара едва след година. В най-добрия случай 45 nm Dual Core от страна на AMD ще можем да видим поне година след конкурентните модели на Intel (E8000 Wolfdale). Така в момента AMD няма адекватен Dual Core от ново поколение, няма адекватен Quad Core, няма… Всъщност какво точно има? Имат два процесора Phenom X4, които успяват да покажат, че и AMD може да сътвори четириядрено предложение. И (почти) нищо повече.


Ако в AMD бяха подходили малко по-интелигентно, щяха да се заемат по-сериозно с развитието на двуядрените процесори, които вършат почти всичко толкова добре, колкото и четириядрените (допълнителните две ядра в редки случаи дават предимство), но със сигурност щяха да са на по-висока честота и оттам и по-конкурентоспособни. Това би било изключително добра идея и макар да нямаше да можем да кажем, че и AMD има Quad Core, поне доста повече потребители щяха да притежават K10 базиран процесор. А при цена на Phenom X4 от порядъка на $200 и дори по-малко, по-големият оборот и липсата на срам, породен от TLB грешката, щяха да са в доста по-голям плюс, отколкото наличието на Phenom X4.


Тодор Богданов

About the author

Редактор

Leave a Comment