Монитори

19-инчови LCD монитори за дома и офиса

Written by Редактор


19-инчови LCD монитори за дома и офиса


Отмина периодът, когато LCD дисплеят беше някакъв лукс за повечето потребители и закупуването му бе свързано с инвестиране на голяма сума пари в сравнение със CRT предложенията. Още по-интересен факт, подкрепящ тези думи, е доста намалялото търсене на CRT за сметка на LCD и оттам и по-ограниченият внос на CRT монитори. Практически в момента трудно ще намерите хубав масов CRT продукт с големина 19“, докато при LCD моделите това е повече от елементарно. Няма отново да се спирам на предимствата (и няколкото недостатъка) на LCD спрямо CRT, а по-скоро ще разгледам няколко модела 19“ (и един 17“) LCD-та, които много добре биха паснали както на вашата нова (или обновена) домашна настолна система, така и на офис машината. Някои биха казали, че 19“ са прекалено много за една офис система, но при непрекъснато падащите цени на LCD-тата е нормално да се ориентираме към по-голям диагонал на матрицата. Така да се каже, в момента 15“ са тотална отживелица и нещо, което не си струва да се гледа дори в LCD вариант, а за сметка на това 19“ големина има идеята да замести 17“ като стандарт.


 


Няколкото разгледани 19“ дисплея имат както общи, така и много различаващи ги черти. Поради това не може да се каже, че някой от тях би могъл да се нарече най-добрият избор, по простата причина, че за много от вас “най-добър” зависи от различен тип условия: цена, ефективност, бързина на матрицата, цветонасищане и т.н. Поради това съм подбрал и по-широк спектър от модели, предлагащи различни комбинации от възможности.


Разгледани са модели от следните марки: LG, VideoSeven (V7), Prestigio, Belinea, NEC и EIZO. За проверка на осветеността използвах предоставения ни от фирма “ТехВижън” колориметър на EIZO – ColorEdge CX1 (разработка на GretagMacbeth). За цветонасищането избрах мониторния тест на програмата Everest, която чрез пълноекранните едноцветни и HSL Palete тестове показа много точно отделните цветове и комбинацията от тях и съответно постижението на всяка една от матриците.


Моделите, които се предлагат с DSUB изход и начин на свързване, се тестваха чрез DSUB връзка, докато DVI вариантите (въпреки възможността за DSUB при някои) се включваха към DVI извода на графичната карта. Предварително се изчакваше време за “установяване” за всеки монитор от един час, след което се провеждаха и тестовете. Поради голямата доза субективност, що се отнася до изпитанието за време на реакция на пикселите, то се извършваше на базата на няколко вида по-динамични игри (пример – NFS Most Wanted).


В този тест за първи път няма да се обръща внимание дали матрицата има изгорял пиксел (един или повече), или е 100 % здрава. Поради развитието на технологиите и различните класове, към които спадат тестваните дисплеи, възможността конкретната бройка да има дефект в матрицата, не може да се игнорира изцяло. Затова ще обръщам внимание не на целостта на дисплея, а на качеството на изображението. И докато говоря за дефекти в матрицата, трябва да сте наясно, че само определени продуктови линии на по-големите производители предлагат 100 % гаранция за идеална матрица и от 30 дни до 3 години гаранция за моментална подмяна при възникнал дефект.


LG 1900E


LG Electronics, като доказал се играч на пазара на CRT и LCD монитори, в този тест се представя с един от последните си модели, при които се залага на някои нови и интересни технологии. Въпреки това дисплеят показва всичко най-добро, с което компанията разполага в момента. Големината на използваната матрица е 19“ в нормален размер, с разделителна способност 1280 х 1024 и време за реакция на пикселите 4 ms. При този модел LG залага на установилата се вече като стандарт яркост от 300 cd/m2, но нивото на контраст не е в рамките на познатите стойности. Вместо на често използваните напоследък отношения 500:1 или 700:1, L1900E залага на доста по-сериозните 2000:1. Някои модели матрици не могат да се справят адекватно с подобно високо ниво на контраст, но това не е така при L1900E. Фабрично зададените стойности от 100 % яркост и 66 % контраст могат да се сторят идеални на доста от вас, но за по-комфортна работа комбинацията 75 %/66 % е доста по-удачна. При такава настройка и температура на цветовете от 6500K картината е наистина много добра.



В случай че решите да си донастроите картината или пък просто да влезете в OSD менюто, за да го разгледате, ще се изненадате – бутони за това липсват


Дизайнът на дисплея е наистина доста интересен и, бих казал, уникален, като по самия монитор не включвате и изключвате нищо освен сензорния бутон Power. Захранващият и интерфейсният кабел се свързват към външен модул, който от своя страна е закачен за монитора чрез 20-сантиметров кабел. А в случай че решите да си донастроите картината или пък просто да влезете в OSD менюто, за да го разгледате, ще се изненадате отново – бутони за целта липсват. Ако обаче погледнете документацията към дисплея, ще разберете, че всичко това е изнесено към софтуерен контрол чрез програмата Forte Manager. Не се изисква никаква допълнителна връзка чрез USB, софтуерът работи през DVI интерфейса. Смея да кажа, че програмата Forte върши много по-добра работа от OSD менюто поради допълнителните обяснения и уточнения по настройките, наред с шаблоните за това коя настройка е правилна и коя не.


Ъглите на видимост по спецификации са 170о/170о, като в реални условия показанията са доста близки. При преминаване на ъгъл от 150о по хоризонталата изображението избледнява леко, но недостатъчно за осезаемо влошаване на картината. При по-малък ъгъл на видимост картината е на ниво.


По време на тестовете с колориметъра на EIZO се видя, че дисплеят е доста добър. Нивото на яркост е много близко до обявените 300 cd/m2 – при максимална настройка бе отчетена стойност около 280 cd/m2, а наред с това показанието за яркост на черното бе сред най-високите в теста. Проверката за цветонасищане показа, че изобразяването на различните цветове, както и комбинациите между тях са много добри, като подсветката на матрицата върши чудесно работата си.


L1900E определено представлява един от най-добрите продукти на компанията LG Electronics. Комбинацията на добро ниво на яркост и висока степен на контраст, както и прехвърлянето на всички основни функции към софтуерен контрол отличават този продукт от конкурентите и можем да кажем, че е много добър избор както за домашен монитор, така и за офис, а и за по-сериозна бизнес работа.


V7 L19WA


Една малко неизвестна у нас марка, VideoSeven (V7) e търговското име за LCD монитори и системи на Ingram Micro Pan Europe, която се намира в Германия. Произведени в Европа, V7 мониторите са едни от малкото предложения извън многобройните тайвански продукти, които сме свикнали да виждаме на пазара. LCD портфолиото на компанията предлага LCD дисплеи между 17“ и 22“, както матрици с “нормален”, така и с wide размер.


Представеният в това сравнение L19WA е едно от wide изпълненията на компанията. Поради различната си конфигурация този модел малко се различава по външния си вид от останалите дисплеи, които разгледах в този материал. L19WA предлага стандартна разделителна способност от 1440 х 900, която отговаря на съотношението 16:10. Поддържа се и 1280 х 1024, но при нея образът изглежда малко “неточен”. Поради различната си конфигурация L19WA е по-подходящ за домашна употреба, но една офисна система няма да изглежда по-лошо, ако е комплектувана с този дисплей.


Според фабричните характеристики L19WA използва CMO матрица с яркост 300 cd/m2 и ниво на контраст 500:1. Времето за реакция на пикселите е само 8 ms (2 ms светване, 6 ms гасене). Ъглите на видимост са 150о/130о и смея да кажа, че се покриваха с реално възможното, без голяма загуба в качеството на изображението.



Има смисъл да предпочетете L19WA вместо нормален 21“ телевизор за гледане на филми


L19WA показва доста стилен и изчистен дизайн, като управляващите бутони са позиционирани в лявата част на панела и предлагат много лесна и удобна навигация по OSD менюто. Там едва ли ще има смисъл да влизате освен за донастройка на яркостта и нивото на контраст, защото останалите параметри са добре зададени чрез Auto функцията. Стандартната настройка предлага 100 % ниво на яркост и 50 % ниво на контраст. По време на измерванията се оказа, че при фабричните настройки дисплеят показва точно 300,4 cd/m2 осветеност, което изцяло се покрива с обявените характеристики. Що се отнася до яркостта на черното, то постигнатият резултат бе повече от задоволителен, но малко по-слаб от най-добрите показания в този тест. При заданието, което аз използвах за нормална работа – 75 %/ 66 %, се получиха по-добри резултати, като леката загуба на осветеност се компенсираше от по-добрите показания на черния цвят. Може да се каже, че над 80 % яркост няма смисъл да минавате, поне при този wide L19WA дисплей.


Поради по-различния дизайн на монитора направих някои допълнителни тестове, що се отнася до удобството за работа. В 2D задачи допълнителното пространство по широчина дава своите предимства, като загубата на “височина” на матрицата не е толкова осезаема. Все пак в някои игри, които не поддържат wide настройка, например NFS Most Wanted, картината може да изглежда леко сплескана. Въпреки това бъдете сигурни, че wide ефектът ще ви хареса много при доста други ситуации, например гледане на филми. Честно казано, има смисъл да предпочетете L19WA вместо нормален 21“ телевизор в този случай, и то с право. Дисплеят предлага и вградени малки говорители, които обаче не предлагат някакви сериозни възможности за звуково възпроизвеждане.


Както споменах, EIZO колориметърът показа, че 300 cd/m2 са напълно постижими и може да разчитате на тях, ако ви се наложи. Що се отнася до цветонасищането, L19WA демонстрира много добри резултати, като единствено белият цвят изглежда малко “студено” дори и при настройка 6500K за температура на цветовете. Останалите “братя” на бялото се възпроизвеждат добре, като при градиент тестовете изображението е на ниво при всички цветове. Същото може да се каже и при цветопреливането HSL Color Palete/180 С Color Palete.


V7 L19WA е доста интересен продукт на една все още неизвестна в България марка. Това обаче не пречи на този дисплей да покаже, че и в Европа има добри производители на LCD монитори и не е нужно непременно да разчитаме на тайванските компании. L19WA е много удачен избор за домашната ви машина, като ергономичността и удобството по време на работа определено са налице.


Prestigio P372


Единственото 17“ предложение в този материал е на Prestigio и представя Value сегмента монитори на компанията. P372 използва 17“ LCD матрица с разделителна способност 1280 х 1024 и време за реакция на пикселите 8 ms. Въпреки че говорим за ценово ориентиран модел, P372 предлага 250 cd/m2 ниво на осветеност (яркост) и 500:1 контраст, което е достатъчно както за домашна, така и за офис система. Ъглите на видимост са 150о/135о, което до голяма степен отговаря на истината. Единствено при почти максимални стойности се забелязва или леко избледняване на картината, или минимално “изстудяване” на цветовете.


Дизайнът на P372 ми допадна много – комбинацията на черно и сребристо като че ли в момента е на мода. Панелът е тънък, а управляващите бутони са вградени на предната му страна и позволяват бърз и лесен достъп до OSD менюто, чрез което можете да контролирате позицията на картината по хоризонталата и вертикалата, яркостта и контраста, топлината на цветовете и някои дребни неща. Общо взето, всичко това се настройва оптимално само чрез натискането на бутона Auto, а стандартно яркостта и контрастът са зададени на 50 % осветеност/ 50 % контраст. За този модел фабричните параметри не са най-добрите, но чрез OSD лесно може да постигнете желаната от вас комбинация.



Фабрично заявената стойност на яркост не само беше постигната в реални условия, но и подобрена


Резултатите при тестовете с колориметъра ме изненадаха доста, като този “ефект” се получи и при двата модела на Prestigiо – фабрично заявената стойност на яркост не само беше постигната в реални условия, но и подобрена. Досега не се е случвало често да отчетем повече, отколкото е заявил производителят, но P372 направи точно това. Prestigio декларира за този модел ниво на осветеност от 250 cd/m2, но реално всички замервания показаха повече от 250 cd/m2. Както при 100 % яркост/100 % контраст, така и при комбинацията 75/66 или 100/66 демонстрираното от матрицата бе повече от 250 cd/m2. Реално оптималната настройка за този модел е 75/66, където бе отчетен резултат от почти 260 cd/m2 и яркост на черното на много добри нива.


Що се отнася до тестовете за цветонасищане, там забележките са малко повече: „Х“-образното осветяване на матрицата при по-висока яркост се забелязва леко, което пречи и на по-постоянното изобразяване на цвета по цялата основа на матрицата. Все пак за големи разлики не можем да говорим, а при точна настройка на осветеността може да подобрите резултата с малко. Градиентите на червеното и зеленото имат леки забележки, но от друга страна, HSL-цветовата палитра се изобразява сравнително добре и без големи измествания от очакваното.


За бюджетно ориентиран модел, P372 всъщност показва добри характеристики и резултати от тестовете. Няма как да пренебрегнем факта, че матрицата е много добре осветена и фабрично заявената яркост не само че се достига, но дори се регистрират по-високи резултати. Ако не използвате домашната си система за предпечат или нещо по-сериозно, а искате да гледате филми, мултимедия и да се радвате на добро изображение, P372 със сигурност може да ви даде това.


Prestigio P391


19“ представител на Prestigio в тази статия е моделът P391. По характеристиките си той не се различава много от 17“ модел, за който вече прочетохте. Поради това доста от възможностите на P391 се покриват с демонстрираното от P372, но пък 19“ дисплей показа и немалко отлики и поради това има различен продуктов номер. P391 е изграден на базата на 19“ матрица с разделителна способност 1280 х 1024 и време за реакция на пикселите 8 ms. Интересният момент отново е стойността на нивото на осветеност – според Prestigio говорим за 250 cd/m2, а ако искате 300 cd/m2 съществува моделът P392. P391 предлага и сериозно ниво на контраст със своите 1000:1.


Дизайнът на P391 не се различава много от видяното при P372, с изключение на разположението и вида на управляващите бутони, които при P391 са по-изпъкнали, но вършат отлично работата си. И тук имаме възможност да командваме основните параметри, като яркост, контраст, геометрия, честота и фаза на пикселите, топлина на цветовете и избор измежду няколко езика за OSD-то. Общо взето, важните и нужни неща, които обаче едва ли ще се наложи да настройвате след използване на бутона Auto.



Така настроен, P391 изведнъж се превръща в доста интересен дисплей с добро качество на изображението


Що се отнася до яркостта, фабричните параметри 50 %/50 % са доста силни и определено ще имате желание да я донастроите, а наред с нея и нивото на контраст. Отново, както и при 17“ модел, фабрично заявената осветеност бе подобрена от реалните показания. Дотолкова, че при настройка 100 %/100 % изображението на екрана е много лошо и цветовете са почти нереални. Бе отчетена осветеност от 300 cd/m2, а яркостта на черното бе такава, че всъщност се виждаше сиво. Положение, при което едва ли някой би държал този дисплей.


Оптималният вариант за монитора е 30 % яркост и 75 % контраст, при които бе отчетена осветеност от 240 cd/m2, а черното бе в поносими стойности. Така настроен, P391 изведнъж се превръща в доста интересен дисплей с добро качество на изображението.


Що се отнася до цветонасищането, P391 демонстрира, че може да се справи с поддържането на нивото на цвета по цялата матрица и липса на по-светли или по-тъмни петна, въпреки че белият и сивият цвят имат отделни участъци с червеникав оттенък. Единствено при градиентните тестове се забелязва не толкова добро преливане в нюансите на червеното и зеленото, но пък HSL палитрата се визуализира сравнително добре.


P391 е добро решение за домашен или офис монитор, но трябва да имате търпение при настройването му, за да можете да се възползвате максимално от неговите възможности. Яркостта и контрастът не са съвсем коректно предоставени като максимални стойности и така може да постигнете доста безобразни състояния на картината. Веднъж настроен обаче, P391 предлага качествена картина и добро цветонасищане.


Belinea 1970 S1


Като един от сериозните играчи на пазара на монитори, компанията Belinea винаги се е стремила да предлагат запомнящи се продукти с много добри характеристики и възможности, с което и печели симпатиите на потребителите. В нашето сравнение сме включили един представител на Belinea, сполучливо комбиниращ възможности и цена. Става дума за модела 1970 S1, който защитава името на компанията доста добре.


1970 S1 представлява 19“ LCD дисплей с TN+ матрица с разделителна способност 1280 х 1024 и време на реакция на пикселите само 5 ms. Това е доста добре, като се има предвид, че съвременните игри изискват ниско време за реакция с цел избягване на нежелания blur ефект. Като нива на яркост и контраст, 1970 S1 е с фабрично заявени стойности съответно 300 cd/m2 и 800:1, което е напълно достатъчно за доста широк кръг приложения.



Проверката с колориметъра показа стойности, много близки до фабрично заявените 300 cd/m2


Дизайнът на LCD дисплея е в стила на новите модели на Belinea и представлява комбинация между черно и сребристо, с подчертано използване на вторият цвят. Управляващите бутони са позиционирани на предния панел, точно под логото на компанията. Общо петте копчета позволяват достатъчен контрол над матрицата на дисплея, а чрез използването на бутона Auto ще си спестите голяма част от настройките. Вероятно ще имате желание да си поиграете единствено със стойностите на яркостта и контраста, които имат нужда от донастройване спрямо стандартно заявените.


Проверката с колориметъра показа стойности, много близки до фабрично заявените 300 cd/m2, но все пак по-ниски. Максимално бяха отчетени около 280 cd/m2 при 100 % ниво на яркостта, а контрастът в случая играеше голяма роля в повишаването или понижаването на осветеността. Само за сравнение – разликата между стойности 100 %/66 % и 100 %/80 % бе в порядъка на 50 cd/m2, което въобще не е малко. Интересно е да се добави, че между 80 % и 100 % осветеност визуална разлика почти не се забелязва, т.е. няма смисъл да държите матрицата на 100 %. Затова може да се заключи, че настройката 80 %/80 % е най-удачната за този модел.


Що се отнася до цветонасищането, Belinea 1970 S1 показа добри възможности. Цялостното запълване с отделните цветове премина добре, като не се забелязаха особени проблеми. Градиентите също се визуализират добре, с единствен лек проблем при HSL-цветовата палитра, където преливането на зеленото не става по най-добрия начин.


Като цяло 1970 S1 се представи доста добре и защити името на Belinea. По-претенциозните от вас могат да погледнат и модела 1980 S1, който използва друг тип матрица и предлага малко по-различни характеристики. Това обаче не означава, че 1970 S1 е лош дисплей, напротив.


EIZO FlexScan S1911


EIZO едва ли е марка, която има нужда от представяне и обясняване на предимствата (или недостатъците) на моделите LCD дисплеи, които компанията предлага. Всеки малко или много се е докосвал до едно от предложенията на фирмата и знае за какво става дума. Дали обикновени LCD-та, професионални, или модели с медицинска насоченост, продуктите на EIZO са признати в целия свят. В този материал сме включили едно от новите предложения на компанията, 19-инчовия FlexScan S1911.


Наследникът на S1910 има какво ново да покаже, като S1911 претендира за време на реакция на пикселите в режим “сиво към сиво” от само 2 ms (според сайта на производителя замерването е направено между нива на сивото 31, 63, 95, 127, 159, 191 и 223), а “типичното” време за реакция е 6 ms. При подобни много ниски стойности едва ли може да се направи реална преценка дали 2 ms е реално време или по-скоро трябва да приемем 6 ms за по-близки до истината, но поне едно нещо е ясно – матрицата на този дисплей е много бърза. С разделителна способност 1280 х 1024, ниво на яркост 300 cd/m2 и контраст от 700:1, S1911 прави заявка за много добри показания по време на тестовете. Честно казано, друго не бих и очаквал от подобен монитор на EIZO. Ъглите на видимост са между 160о/160о и 170о/170о, а максималната консумация – само 45 W.



Единствено S1911 показа градиенти на цветовете, готови да ги нарека идеални


Дизайнът на EIZO е, както винаги, семпъл и изчистен. Моделът предлага много тънка рамка на матрицата, а управляващите бутони са разположени на предния панел. Управлението на OSD-то е доста интуитивно и ако вече веднъж сте имали допир с OSD на EIZO, едва ли нещо ще ви направи впечатление. Може да правите корекция на яркостта, цветовете, геометрията и други особености на матрицата, но изборът на автоматичната настройка е най-удачен в случая. Понеже S1911 разполага със сензор (разположен до управляващите бутони) за осветлението в помещението, който е активиран по подразбиране, дисплеят ще променя нивото на яркост по свое усмотрение (тъмна стая – ниска осветеност и обратното). За да направя точни замервания, изключих този сензор, но в някои случаи употребата му е доста удачна – намаляването или увеличаването на яркостта става толкова плавно, че при малки корекции определено не се забелязва. Към дизайна трябва да споменем и интересната стойка, с която се предлага моделът (налични са общо три варианта на стойка) – можете да “кривите” панела в почти всяка посока. Дали искате да е леко под ъгъл спрямо вас, или пък да е завъртян на 45 градуса и по диагонал – няма значение, защото този монитор го може.


При тестовете с колориметъра се забелязаха две по-важни неща. Заявената от производителя яркост на матрицата не успя да се потвърди, като максималните стойности на осветеност бяха от порядъка на 260 cd/m2 при фабрично заявени 300 cd/m2. Това не е кой знае какъв проблем, като се има предвид, че при максимална осветеност дисплеят показва доста ярка картина и определено не бих посъветвал да се работи при такава. Другото по-важно нещо е, че освен модела на LG, FlexScan S1911е другият дисплей с много добро ниво на яркост на черното, като бяха отчетени стойности, близки до идеалните. И ако това говори добре за монитора на LG, то за EIZO е повече от очаквано.


Много положителен момент около S1911 е цветонасищането и изобразяването на различните цветове като цяло. Единствено S1911 показва градиенти на цветовете, готови да ги нарека идеални. Преливането е плавно, а визуализирането при фиксирана тоналност – много добро. HSL-цветовата палитра е на ниво, с леки забележки при преминаването на зеления цвят. Общо взето, ако трябва да степенуваме по ефективност на изобразяване на цветовете, EIZO S1911 определено е първенец.


FlexScan S1911 е добър дисплей, който предлага точно това, за което си плащате. Възможностите му наистина са на ниво, но пък не мога да не спомена и факта, че за него ще трябва да заплатите малко повече, отколкото за доста от останалите монитори, разгледани в този материал. Както има една умна приказка, качеството се заплаща.


Тодор Богданов


Авторът благодари на следните фирми за предоставените за тестване модели:


• “Солитрейд” – за Belinea 1970 S1;


• “ТехВижън” – за EIZO S1911;


• “Prestigio България” – за Prestigio P372 и P391;


• MOST Computers – за LG 1900E;


• SUNNY Computers – за V7 L19WA.

About the author

Редактор

Leave a Comment